Жената, открила първия коронавирус, получи признание 13 години след смъртта си

Джун Алмейда напуснала училище на 16 години, но се превърнала в жената, идентифицирала първия коронавирус.

През 1964 г. шотландката работила в лабораторията на болница "Сейнт Томас" в Лондон, същата, която прие Борис Джонсън, след като се разболя от COVID-19. И макар коронавирусът, с който сега се борим, да е нов, то семейството вируси, от който произхожда, далеч не е непознат на човечеството, пише dnes.bg.

Джун Харт се ражда през 1930 година и отрасва в Глазгоу. Напуска училище само със средно образование, но успява да си намери работа като лаборант по хистопатология в Кралската болница в Глазгоу. След няколко години заминава за Лондон, за да развива кариерата си и се омъжва за венецуелския художник Енрике Алмейда.

Двойката и малката им дъщеря се местят в Торонто, Канада, а според медицинския писател Джордж Уинтър, именно в Института за ракови заболявания в Онтарио д-р Алмейда развива своите изключителни умения с електронен микроскоп. Тя изобретила метод, чрез който вирусите се визуализирали по-добре. За целта, тя използвала антитела, за да ги агрегира.

Нейният талант е забелязан от учените във Великобритания. През 1964 г. те я молят да се върне обратно в страната, за да продължи работата си в "Сейнт Томас. Там Алмейда си партнира с д-р Дейвид Тарел, който ръководи изследвания в отделението за обикновена настинка в Солсбъри. Според Уинтър, Тарел изучавал промивки от носовете на доброволци.

Той и екипът му открили, че те в тях можело да се развиват много вируси, които причиняват настинка, но не всички. По специално внимание предизвикал екземпляр B814. Пробата била от носа на ученик в пансион в Съри, взета през 1960-та година.

Доктор Тарел установил, че B814 можел да предаде симптомите на обикновена настинка на доброволците, но така и не успявал да отгледа рутинна клетъчна култура. Въпреки това, вирусът продължил да се развива в организма на хората. Тогава професорът се зачудил дали B814 може да се види под електронен микроскоп.

Той изпратил проби на Джун Алмейда. Тя видяла вирусни частици в пробите, които определила като подобни грипни вируси, но не съвсем същите. Така открива онова, което станава известно като първия човешки коронавирус. Алмейда вече била виждала подобни частици и преди, но когато изследвала хепатит при мишките и инфекциозен бронхит при пернатите.

Първият й доклад обаче бил отхвърлен, тъй като според комисията, снимките на новия вирус били просто нискокачествени снимки на обикновен грипен вирус.

През 1965 г. Британския медицински журнал за първи път пише за новото откритие. Първите снимки на вируса са публикувани в списанието за обща вирусология две години по-късно. Д-р Тайрел и д-р Алмейда, заедно с проф. Тони Уотърсън, директорът на "Сейнт Томас", нарекли откритието си коронавирус заради короната или ореола, който заобикалял вирусното изображение.

По-късно д-р Алмейда работи в медицинското училище в Лондон, където получава докторската степен. Кариерата й приключва в института на Уелкъм, където успява да регистрира няколко патента в областта на вирусните изображения.

След като напуска Уелкъм, д-р Алмейда става учител по йога, но през 80-те години отново се връща към вирусологията, когато помага да се направи нова снимка на вируса на ХИВ.

Джун Алмейда почива през 2007 г. на 77-годишна възраст.

Сега, 13 години след смъртта й, тя най-накрая получава признанието, което заслужава като пионер, чиято работа ускори разбирането за вируса, който в момента се разпространява светкавично из целия свят.