Икономисти от Университета на Пенсилвания и Бостънския университет предупреждават, че масовото въвеждане на изкуствен интелект може да доведе до сериозна пазарна криза, пише Калдата.
Според тях компаниите попадат в т.нар. „капан на автоматизацията“, при който стремежът към по-ниски разходи води до неочаквани негативни последици за цялата икономика.
В основата на проблема стои проста логика – заменяйки служители с изкуствен интелект, фирмите намаляват разходите си, но едновременно с това лишават пазара от потребители. Уволнените работници губят доходи и съответно ограничават потреблението, което води до спад в общото търсене.
Изследователите са разработили математически модел, в който конкуриращи се компании вземат решения за автоматизация. На индивидуално ниво всяка фирма печели от внедряването на ИИ, но когато този процес стане масов, ефектът се обръща – търсенето намалява и всички участници на пазара започват да губят.
Така се създава ситуация, при която дори компаниите да осъзнават риска, нямат стимул да спрат автоматизацията. Всяка от тях печели краткосрочно от съкращенията, докато негативните ефекти се разпределят между всички. Това поставя бизнеса в класическа „дилема на затворника“, при която индивидуалните решения водят до колективна загуба.
С напредъка на изкуствения интелект този проблем се задълбочава. Според авторите се получава ефект на „бягане на място“ – всички компании внедряват по-мощни технологии, но никоя не печели конкурентно предимство, докато съкращенията и спадът в покупателната способност се ускоряват.
Изследването разглежда и възможността за саморегулация чрез колективни договори или участие на служителите в печалбата, но заключението е, че подобни механизми не работят устойчиво. Споразуменията лесно се нарушават, когато отделна компания търси предимство.
Социалните помощи и безусловният базов доход също не се разглеждат като трайно решение, тъй като адресират последствията, но не и причините за проблема.
Като най-ефективна мярка икономистите посочват въвеждането на данък върху автоматизацията. Той би компенсирал негативния ефект върху пазара, като накара компаниите да отчитат не само собствените си ползи, но и щетите върху общото търсене.
Според авторите средствата от подобен данък могат да се използват за преквалификация на освободените служители, което би помогнало за връщането им на пазара на труда и за стабилизиране на икономиката в дългосрочен план.
