Все повече родители са склонни да плащат за абонамент към инструмент с изкуствен интелект, който детето им да използва при изпълнение на училищни задачи. Основният мотив невинаги е увереността, че технологията подобрява обучението, а опасението, че останалите ученици вече разполагат с подобно предимство.
Това показва изследване на учени от Университета в Кьолн, Университета на Чикаго и Университета „Бокони“. Резултатите са публикувани в научното списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS).
Колко са готови да платят родителите
В изследването са участвали около 2000 родители от САЩ, Канада и Великобритания. Всеки от тях има поне едно дете на възраст между 13 и 18 години.
Участниците е трябвало да посочат максималната сума, която биха дали за тримесечен премиум абонамент към инструмент с изкуствен интелект без ограничения. Предполага се, че услугата ще бъде използвана от детето им при подготовка на домашни и други училищни задачи.
На родителите са представени четири различни сценария. Според тях делът на останалите ученици, които вече използват ИИ за домашните си, е съответно 20, 40, 60 или 80%.
Резултатите разкриват ясна връзка между предполагаемото разпространение на технологията и готовността за покупка. Колкото повече деца според участниците използват изкуствен интелект, толкова по-висока сума са склонни да отделят и те.
При всяко увеличение с 10 процентни пункта на предполагаемия дял на учениците, използващи ИИ, готовността за плащане нараства средно с 1,83 долара.
Разликата между сценариите с 20 и 80% употреба води до ръст от над 60% в сумата, която родителите биха платили. Това се равнява на приблизително 11 долара допълнително.
Страхът от изоставане влияе върху решението
За близо една пета от анкетираните водещият мотив е опасението, че детето им може да остане назад спрямо своите връстници, ако няма достъп до същите технологии.
Данните показват, че решенията на отделните семейства се влияят силно от предполагаемото поведение на останалите. Така използването на изкуствен интелект може да се разпространява не само заради доказани образователни ползи, но и поради съревнование и социален натиск.
Родителите могат да платят за премиум услуга дори когато имат съмнения относно ефекта ѝ върху ученето. Причината е желанието да не поставят детето си в по-неблагоприятно положение.
Предупрежденията за рисковете не намаляват разходите
На част от участниците е предоставена и информация за възможните дългосрочни рискове от използването на изкуствен интелект в образованието.
Изследователите са представили резултати от предходен експеримент, при който ученици използвали GPT-4, докато решавали поредица от задачи по математика. При последващи тестове без помощта на технологията те получили резултати, които били с близо 20% по-ниски от постиженията на учениците, упражнявали се самостоятелно.
Тази информация е променила оценката на родителите за ролята на изкуствения интелект в учебния процес. Почти не се е отразила обаче върху максималната сума, която те са готови да платят за премиум абонамент.
Дори след запознаването с потенциалните негативни последствия участниците продължават да искат достъп до по-добри ИИ инструменти за своите деца.
Подкрепата за училищни правила нараства
Предупрежденията са оказали значително по-силен ефект върху отношението към регулациите. Преди получаването на информацията за възможните рискове 44% от родителите са подкрепяли въвеждането на общи училищни правила или забрани за определени употреби на изкуствен интелект.
След запознаването с резултатите от предишното изследване този дял е нараснал до 57%.
Така се оформя привидно противоречие. Родителите искат по-строги ограничения в училищата, но на индивидуално равнище остават готови да осигурят платен достъп на собственото си дете.
Социалният натиск ускорява навлизането на технологиите
Според ръководителя на изследването Кристофър Рот резултатите показват, че социалният натиск може да се превърне във важен двигател за разпространението на нови технологии.
Това може да се случи още преди дългосрочните последствия от тяхното използване да са напълно изяснени. Информацията за рисковете влияе върху оценките на родителите, но не променя съществено индивидуалното им желание да осигурят на децата си достъп до по-развити ИИ модели.
Проучването очертава подобен механизъм и при навлизането на изкуствения интелект в образованието. Семействата могат да бъдат подтикнати да плащат не защото са убедени в ползите, а защото се опасяват, че без технологията детето им ще загуби позиции спрямо своите връстници.
Същевременно данните за възможните негативни ефекти засилват очакванията училищата да въведат ясни граници. Желанието за регулиране на определени употреби расте, докато готовността за закупуване на достъп остава почти непроменена.
