„Мозъкът се развива само пред лицето на предизвикателствата!“ Думите са на нобелиста Томас Зюдхоф, ученият, който дава на човечеството отговора как невроните в мозъка си комуникират.
Предизвикателствата пред нас в ерата на Изкуствения интелект поставят все по-сериозно въпросът – ще се адаптираме ли, или идва окончателната гибел на човешкия мозък?
С Томас Зюдхоф – лауреат на Нобелова награда за физиология или медицина, разговаря Виктория Петрова от bTV:
- Живеем във времена, в които новите технологии, ИИ, телефони, таблети и т.н., са се превърнали в „незаменими органи“, като „технологични протези“ са. Става ли мозъкът ни мързелив и опасно ли е това?
- Мисля, че това е реална опасност, но също така вярвам, че ние като хора имаме способността да се адаптираме. Това, което ме тревожи повече, е фактът, че сме постоянно разсеяни.
Имам предвид, че търговските интереси напълно управляват живота ни и се опитват да уловят вниманието ни, само за да ни продадат нещо – било то мнение, стока, услуга или каквото и да е друго. Така че моето притеснение не е толкова, че например губим умението си да се ориентираме, защото имаме GPS. По-скоро се тревожа, че търговските интереси все повече управляват живота ни, като отнемат способността ни да се концентрираме и да правим само едно нещо в даден момент.
- Носител сте на Нобел за физиология или медицина. Т.е. един от малцината, които познават най-добре човешкия мозък. Как да поддържаме мозъка си здрав за по-дълго време?
- Мога да предложа само някои здравомислещи предложения с оглед на сегашната бърза еволюция на живота ни. През последните, бих казал, 20-30 години, всичко се промени в начина, по който живеем. Започна с мобилния телефон, премина към смартфона, GPS, и сега преминава към ChatGPT, изкуствен интелект. Започнахме с грамофоните, когато бях млад, преминахме към CD-та, а сега всичко е стрийминг, нали? Това драматично промени начина, по който взаимодействаме помежду си. И как прекарваме времето си — не само професионално, но и в личния си живот. Вярвам, че има огромно значение и всъщност е научно подкрепено, че социалните взаимодействия са един от аспектите на активния ум, които придават устойчивост на мозъчната дейност. Под социални взаимодействия се разбира най-вече общуването с други хора.
Страхувам се, че замяната на истинското общуване с чат ботове, генерирани от изкуствен интелект, крие опасности. Макар че те могат да бъдат полезни, особено за самотните хора. Проблемът е, че тези ботове са програмирани да бъдат винаги позитивни, потвърждаващи и подкрепящи, без никаква критичност.
И макар че в реалния живот ние също търсим подкрепа, социалното общуване означава и нещо друго – хората понякога не са съгласни помежду си, критикуват се или са недоволни един от друг.
Това е едната част. Другата част е, че мисля, че всички ние — аз със сигурност се чувствам така за себе си — трябва да се опитаме да не се разсейваме. Защото разсейванията по някакъв начин разрушават мозъка. Те правят мозъка, както и вие споменахте, мързелив.
Трябва да се защитим от това и не мисля, че някой друг може да ни помогне, освен самите ние. Трябва да поставим граници на себе си, на децата си и в нашия свят, за да се съхраним. Аз самият постоянно се изкушавам да си проверявам имейлите, но това много разсейва – човек никога не може да се задълбочи в нещо, ако на всеки пет минути се захваща с нещо друго.
Така че второто нещо е да се опитаме да се изключим от това— поне за периоди от време. И третото нещо, което мисля, че е много важно, особено с напредване на възрастта, което всички правим, е да имаме мисия, цел.
Но да имаме нещо в живота си, което ценим и което наистина искаме да преследваме, е добро не само за обществото. То е добро и за нашия мозък, защото му дава цел, а мозъкът се развива само пред лицето на предизвикателствата. Ако не предизвиквате мозъка си, той няма да се развива.
