Международен екип от физици и астрономи направи нови изчисления, които разкриват вероятната времева линия за края на Вселената. Находките идват от фундаментално изследване на специалисти от Корнелския университет (Cornell University), Шанхайския университет „Джиао Тонг“ (Shanghai Jiao Tong University) и други академични институции, пише Калдата.
Според това проучване Вселената няма да се разширява безкрайно. Вместо това, след като достигне своя максимален размер, тя ще започне да се свива постепенно, докато накрая не се срине отново в една-единствена точка.
От Големия взрив до Големия сблъсък
Това феноменално събитие е наречено от учените „Големият сблъсък“ (Big Crunch). В своята същност то представлява огледално обратен процес на Големия взрив (Big Bang) — широко приетата теория, че Вселената е възникнала от една начална точка с безкрайна плътност, създавайки материята, пространството и времето във формата, в която ги познаваме днес.
Екипът предвижда, че Големият сблъсък ще се случи след около 33,3 милиарда години.
Като имаме предвид, че в момента Вселената е на възраст от 13,8 милиарда години, Земята и всички останали планети разполагат с приблизително 20 милиарда години преди пълното си унищожение, показват констатациите в доклада.
Ластикът на пространството: Как работи новата теория
Проучването надгражда теорията, че Вселената продължава да се разтяга подобно на „гумен ластик“. Разтягането ще продължи до момента, в който еластичната сила стане по-силна от самото разширение. Тогава всичко ще пружинира и ще се свие обратно навътре, съобщава изданието Daily Star.
Новата теория предлага сценарий, при който Вселената продължава да се разширява, но с все по-намаляваща скорост. Когато достигне своя пиков размер — който ще бъде с около 69% по-голям от днешния му размер (или около 1,7 пъти по-голям) — ще започне плавно свиване.
Астрономическите наблюдения с инструменти като DESI (Dark Energy Spectroscopic Instrument) и DES (Dark Energy Survey) показват, че този пик на разширение ще бъде достигнат след около 7 до 11 милиарда години. След това гравитационното привличане и свиването ще поемат контрол. В последните си етапи свиването ще се ускори допълнително, защото нарастващата плътност на материята ще засили гравитацията и кинетичната енергия, тласкайки всичко към бърз краен колапс.
Загадката на тъмната енергия
Ключът към тази теория е тъмната енергия — тайнствена сила, която съставлява около 70 процента от познатата Вселена.
В продължение на години учените смятаха тъмната енергия за постоянна величина и главен двигател на космическото разширение. Скорошни открития обаче карат много експерти да подозират, че тази сила всъщност не е постоянна.
Това показва, че съществува граница на разширението, преди Вселената да започне да се свива отново. В новия физически модел се разглежда комбинация от ултралеки частици (наречени аксиони) и малка отрицателна космологична константа, обозначавана като Λ < 0.
Първоначално силата изтласква пространството навън, но с течение на времето това влияние отслабва, което позволява на гравитацията да надделее.
Какво очаква Земята и Млечния път след милиарди години
Много е малко вероятно Земята все още да съществува, когато Вселената се срине обратно до първоначалната си точка.
След 20 милиарда години нашето Слънце вече отдавна ще е изгорило своето гориво и ще е угаснало (това се очаква да се случи след около 5 милиарда години). Освен това, според отделни научни прогнози, нашата галактика Млечен път вече ще се е сблъскала и обединила със съседната галактика Андромеда.
За сравнение, сложният живот на Земята съществува едва от около 600 милиона години. Времевият прозорец от 20 милиарда години е толкова голям, че надхвърля многократно цялата история на живота на нашата планета.
Възможност за проверка на теорията
Едно от най-важните неща в това изследване е, че то предлага конкретна и подлежаща на проверка времева линия. За първи път учените разполагат с модел, който може да бъде потвърден или отхвърлен чрез нови астрономически измервания през следващите години.
Въпреки че в изчисленията все още има известни граници на грешка поради ограниченията на наличните данни, това проучване променя начина, по който разбираме историята и бъдещето на Космоса. Големият сблъсък остава теория, но тя вече стъпва върху реални научни измервания и нарастващ брой доказателства.
