Бъдете търпеливи с първолака!

 

- Взе­ме­те пред­вид, че днев­ни­ят ре­жим и на­то­вар­ва­не­то на де­те­то кар­ди­нал­но се про­ме­нят и през пър­ви­те три ме­се­ца то ще бъ­де в адап­та­ци­о­нен пе­ри­од.

 

- Ста­рай­те се кол­ко­то се мо­же по-чес­то да из­пъл­ня­ва­те до­маш­ни­те за­да­ния за­ед­но. Тук е по­лез­но да из­пол­з­ва­те иг­ро­ви мо­мен­ти, без да пре­неб­рег­ва­те зна­чи­мост­та, важ­ност­та на тру­да на сво­е­то че­до.

 

- Ако мал­ки­ят уче­ник има зат­руд­не­ния, ако от­каз­ва да пи­ше до­маш­ни­те си, не му по­ви­ша­вай­те тон и в ни­ка­къв слу­чай не го на­каз­вай­те. Проб­ле­мът тук по прин­цип е в то­ва, че пър­во­ла­кът не е съв­сем на­яс­но как­во се ис­ка от не­го. Ва­ша­та за­да­ча е стъп­ка по стъп­ка да ра­зяс­ни­те на мал­чу­га­на как­во тряб­ва да пра­ви.

 

- Пос­те­пен­но да­вай­те въз­мож­ност на де­те­то да из­пъл­ня­ва са­мос­то­я­тел­но все по-го­ля­ма част от за­да­чи­те си, без да се за­яж­да­те за дре­бо­лии. А най-важ­но­то е да го хва­ли­те до­ри за най-мал­кия, но ре­а­лен ус­пех. Де­те­то тряб­ва да чув­с­т­ва, че е спо­соб­но да се спра­вя с пос­та­ве­ни­те му за­да­чи.

 

- Сле­де­те за то­ва, пър­вок­лас­ни­кът да по­чи­ва пъл­но­цен­но - не пред те­ле­ви­зо­ра, а за­дъл­жи­тел­но да пре­кар­ва по­не по два-три ча­са на чист въз­дух.

 

 

 

Въз­пи­та­ни­е­то на де­те­то не е лес­на ра­бо­та. За да се адап­ти­ра мал­чу­га­нът към жи­во­та, той тряб­ва да на­у­чи мно­го не­ща, ис­ка пос­то­ян­но да му се под­с­каз­ва и по­каз­ва как да се дър­жи пра­вил­но в ед­на или дру­га си­ту­а­ция. Не всич­ки ро­ди­те­ли оба­че си да­ват смет­ка кол­ко важ­на е за тях­но­то от­ро­че си­ла­та на при­ме­ра.

 

Прак­ти­чес­ки от са­мо­то си раж­да­не де­те­то за­поч­ва ин­с­тин­к­тив­но или съз­на­тел­но да ко­пи­ра по­ве­де­ни­е­то на окол­ни­те, би­ло то ро­ди­те­ли, род­ни­ни, въз­пи­та­те­ли в дет­с­ка­та гра­ди­на, учи­те­ли или връс­т­ни­ци. Мал­чу­га­ни­те по­пи­ват ка­то гъ­ба най-раз­лич­ни мо­де­ли на по­ве­де­ние. И от то­ва, как­во имен­но наб­лю­да­ва под­рас­т­ва­щи­ят ви нас­лед­ник, мно­го за­ви­си по-на­та­тъш­на­та му съд­ба.

 

Пси­хо­ло­зи­те са про­ве­ли мно­гоб­рой­ни ек­с­пе­ри­мен­ти, на­со­че­ни към то­ва, да се ори­ен­ти­рат по ка­къв на­чин вли­я­ят на де­те­то ед­ни или дру­ги фак­то­ри. Мно­го по­ка­за­те­лен в то­зи план е опи­тът с де­ца в пре­ду­чи­лищ­на въз­раст.

 

Мал­чу­га­ни­те би­ли раз­де­ле­ни на три гру­пи. На пър­ва­та по­ка­за­ли кра­тък филм как де­те чу­пи кук­ла­та си, на вто­ра­та - съ­що­то, но сю­же­тът то­зи път за­вър­ш­вал с на­ка­за­ние за съ­си­па­на­та иг­рач­ка. По-на­та­тъш­ни­те наб­лю­де­ния по­ка­за­ли, че де­ца­та от пър­ва­та гру­па поч­ти по­го­лов­но за­поч­на­ли да от­къс­ват ръ­це­те и кра­ка­та на кук­ли­те, от вто­ра­та око­ло по­ло­ви­на­та се от­да­ли на та­къв "ван­да­ли­зъм", до­ка­то в тре­та­та гру­па, в ко­я­то де­ца­та не би­ли гле­да­ли фил­ма, слу­чай­но и ряд­ко чу­пе­ли иг­рач­ки­те си.
 

Ка­то се из­хож­да от то­ва, ста­ва яс­но за­що де­ца­та от неб­ла­го­по­луч­ни се­мей­с­т­ва тол­ко­ва чес­то пов­та­рят съд­ба­та на ро­ди­те­ли­те си. Из­вън­ред­но ви­со­ка зна­чи­мост при­до­би­ва съ­що по­ве­де­ни­е­то на въз­пи­та­те­ли­те и учи­те­ли­те. Ето за­що, стре­мей­ки се да въз­пи­та­ме пъл­но­цен­на лич­ност, след­ва до­кол­ко­то е въз­мож­но да оси­гу­рим на де­те­то си об­щу­ва­не с та­ко­ва об­к­ръ­же­ние, ко­е­то де­мон­с­т­ри­ра при­ем­ли­ви об­раз­ци на по­ве­де­ние в раз­лич­ни си­ту­а­ции.

 

Не по-мал­ко важ­ни са те­ле­ви­зи­он­ни­те прог­ра­ми и фил­ми­те, ко­и­то гле­да мал­чу­га­нът. За ни­ко­го не е тай­на, че на на­ши­те ек­ра­ни без­чин­с­т­ват все­въз­мож­ни на­сил­ни­ци и убий­ци. Да­же ани­ма­ци­он­ни­те фил­ми да­леч не­ви­на­ги от­го­ва­рят на изис­к­ва­ни­я­та за бе­зо­пас­ност за пси­хи­ка­та на мал­кия чо­век.

 

Как­во да пра­вим? Да ги заб­ра­ня­ва­ме? Тук се сблъс­к­ва­ме с още един проб­лем - прив­ле­ка­тел­ност­та на заб­ра­не­ния плод. За­то­ва, за да пред­па­зят сво­е­то че­до от опас­ни­те по­ве­ден­чес­ки мо­де­ли, ро­ди­те­ли­те тряб­ва да бъ­дат мно­го так­тич­ни. Има сми­съл вни­ма­тел­но да про­ве­ри­те как­ви те­ле­ви­зи­он­ни пре­да­ва­ния ще има и да пус­ка­те те­ле­ви­зо­ра са­мо ко­га­то има дет­с­ки руб­ри­ки или фил­ми, чи­и­то сю­же­ти са без мо­ре от кръв и прес­тъп­ле­ния. А фил­ми за въз­рас­т­ни да гле­да­те, ко­га­то де­те­то ве­че е зас­па­ло.

 

Не би­ва да мис­лим оба­че, че дет­с­ко­то "под­ра­жа­тел­с­т­во" е един­с­т­ве­но проб­лем, ус­лож­ня­ващ жи­во­та на ро­ди­те­ли­те. В ни­ка­къв слу­чай! Бла­го­да­ре­ние на та­зи ин­с­тин­к­тив­на спо­соб­ност в зна­чи­тел­на сте­пен мо­же да се об­лек­чи обу­че­ни­е­то на де­те­то на вся­как­ви по­лез­ни на­ви­ци. Та­ка нап­ри­мер доб­ре е да взе­ма­ме де­те­то при се­бе си, ко­га­то ми­ем съ­до­ве­те, чис­тим жи­ли­ще­то, пе­рем. Ско­ро ще за­бе­ле­жим, че мал­чу­га­нът - в на­ча­ло­то нес­ръч­но, а пос­ле все по-ус­пеш­но, ще за­поч­не по соб­с­т­ве­но же­ла­ние да по­ма­га в до­ма­кин­с­т­во­то. При то­ва е важ­но да не му се ка­ра­ме за раз­ля­та­та во­да или счу­пе­на­та ча­ша, а об­рат­но­то - да го под­к­ре­пя­ме в по­лез­ни­те му на­чи­на­ния.

 

По по­до­бен на­чин мо­же­те да вдъх­не­те на де­те­то и лю­бов към уче­не­то. Ако в не­го­во при­със­т­вие вие за­поч­не­те ре­дов­но да изу­ча­ва­те не­що и да спо­де­ля­те впе­чат­ле­ни­я­та си, на ва­ше­то от­ро­че  ще му бъ­де зна­чи­тел­но по-лес­но да по­лу­чи пот­реб­ност от на­у­ча­ва­не на но­ви не­ща от кни­ги­те, учеб­ни­ци­те и пре­по­да­ва­те­ли­те.

 

  

Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.