Малчуганите психясват от компютърните игри

На­пос­ле­дък за­чес­тя­ват публикациите за то­ва, че ком­пю­тър­ни­те иг­ри влу­дя­ват под­рас­т­ва­щи­те. На тях им ом­ръз­ва да стре­лят във вир­ту­ал­ност­та, граб­ват ис­тин­с­ко оръ­жие и за­поч­ват да гър­мят по жи­ви хо­ра. Да си спом­ним слу­чая от края на миналия месец, когато в щата Луизиана, осемгодишно дете, което от дълго време играело компютърната игра „Стрелец”, застреля 90-годишната си баба.

 

В пси­хи­ат­ри­я­та от­дав­на съ­щес­т­ву­ва спе­ци­а­лен тер­мин за пси­хи­чес­ки­те на­ру­ше­ния, свър­за­ни с прис­т­рас­ти­е­то към иг­ри­те - иг­ро­ма­ния. Ле­ка­ри­те за­поч­на­ли да се за­ни­ма­ват с то­зи проб­лем още в края на XIX век, ко­га­то нас­тъ­пил пи­кът в по­пу­ляр­ност­та на иг­ри­те на кар­ти. На­уч­на­та ба­за оба­че би­ла ус­та­но­ве­на чак през вто­ра­та по­ло­ви­на на ми­на­лия век. На­ис­ти­на тряб­ва да ка­жем, че в срав­не­ние с дру­ги­те пси­хи­чес­ки за­бо­ля­ва­ния иг­ро­ма­ни­я­та все още е сла­бо изу­че­на.

 

 

свър­за­на с прис­т­рас­тя­ва­не­то към ха­зар­т­ни иг­ри, в то­ва чис­ло към иг­ри­те в ка­зи­но, на иг­рал­ни ав­то­ма­ти, на кар­ти и към ком­пю­тър­ни­те иг­ри. Иг­ро­ма­ни­я­та мо­же да се про­я­ви ка­то за­бо­ля­ва­не в чист вид и - ко­е­то се случ­ва мно­го по-чес­то - ка­то един от сим­п­то­ми­те на дру­го пси­хич­но за­бо­ля­ва­не: деп­ре­сия, ма­ни­а­кал­ни със­то­я­ния, да­же ши­зоф­ре­ния. Ос­нов­на­та про­я­ва на иг­ро­ма­ни­я­та е нат­рап­чи­ва­та пот­реб­ност неп­ре­къс­на­то да се иг­рае. Сим­п­то­ми­те на за­бо­ля­ва­не­то: чо­век не мо­же да бъ­де от­къс­нат от иг­ра­та, той ста­ва мно­го зат­во­рен, стес­ня­ва се кръ­гът на ин­те­ре­си­те и на об­щу­ва­не­то му, за­поч­ват пси­хи­чес­ки раз­с­т­рой­с­т­ва. При то­ва ако в на­ча­ло­то иг­ра­чът из­пит­ва по­дем на си­ли­те и у не­го въз­ник­ва из­мам­но­то усе­ща­не, че мо­же да на­диг­рае все­ки про­тив­ник, по-къс­но то­ва със­то­я­ние пре­ми­на­ва в упа­дък на си­ли­те и не­ряд­ко в деп­ре­сия.

 

Кол­ко­то до не­пос­ред­с­т­ве­но ком­пю­тър­ни­те иг­ра­чи, в по­ве­че­то слу­чаи за­бо­ля­ва­не­то въз­ник­ва у оне­зи, ко­и­то са пред­раз­по­ло­же­ни към пси­хи­чес­ки за­бо­ля­ва­ния, и у хо­ра­та с ано­ма­лия в раз­ви­ти­е­то на лич­ност­та, то­ест ко­га­то чо­век има вро­де­ни ка­чес­т­ва, не­ха­рак­тер­ни за по­ве­че­то хо­ра. Нап­ри­мер - той е из­лиш­но сра­меж­лив или пре­ка­ле­но из­бух­лив.

 

Най-чес­то жер­т­ви на иг­ро­ма­ни­я­та ста­ват оне­зи, ко­и­то пред­по­чи­тат т.нар. "пу­цал­ки" - то­ест иг­ри­те, ко­и­то не изис­к­ват осо­бе­но ин­те­лек­ту­ал­но нап­ре­же­ние. Сред хо­ра­та, пред­по­чи­та­щи жан­ра на "стра­те­ги­и­те" или "ку­ес­то­ве­те", бол­ни по прин­цип ня­ма. За смет­ка на то­ва оба­че се случ­ва пре­ка­ле­но­то ув­ле­че­ние по ча­та да из­ло­жи на опас­ност не­мал­ко хо­ра. Изоб­що спо­ред пси­хо­ло­зи­те ча­то­ве­те са по­лез­ни, до­кол­ко­то чо­век мо­же да се раз­к­ре­пос­ти в тях, да по­го­во­ри на вся­как­ви те­ми. За чо­век с бол­на пси­хи­ка оба­че те мо­же да са вред­ни. Иг­ро­ма­нът в по­ве­че­то слу­чаи из­мис­ля за се­бе си ле­ген­да, а пос­ле до­тол­ко­ва се вжи­вя­ва в нея, че чес­то за­поч­ва сам да вяр­ва в то­ва, че е друг чо­век. В ре­зул­тат на то­ва се раз­ви­ва раз­д­во­е­ние на лич­ност­та. Но пак пов­та­ря­ме: ча­тът не е пря­ка при­чи­на за за­бо­ля­ва­не - той са­мо мо­же да про­во­ки­ра по-на­та­тъш­но­то раз­ви­тие на ве­че съ­щес­т­ву­ва­що пси­хи­чес­ко за­бо­ля­ва­не.

 

И все пак са­ма по се­бе си ком­пю­тър­на­та иг­ра но­си пол­за, твър­дят пси­хо­ло­зи­те. С по­мощ­та на иг­ра­та, ако се взе­ме то­ва по­ня­тие ка­то ця­ло, чо­век се обу­ча­ва на всич­ки жи­тей­с­ки на­ви­ци.  При то­ва иг­ра­та по­ма­га в сне­ма­не­то на емо­ци­о­нал­но­то нап­ре­же­ние, на аг­ре­си­я­та. Не­що по­ве­че - да­же за пси­хич­но­бол­ни­те от­дав­на са раз­ра­бо­те­ни спе­ци­ал­ни иг­ри - все­въз­мож­ни пси­хо­ло­ги­чес­ки тес­то­ве, тре­нин­ги във фор­ма­та на иг­ра, по­ма­га­щи сре­щу раз­лич­ни за­бо­ля­ва­ния.

 

 

Са­мо че из­бав­ле­ни­е­то от нея - как­то и от мно­го дру­ги пси­хи­чес­ки за­бо­ля­ва­ния - е мно­го труд­но. За то­ва мо­гат да оти­дат и го­ди­ни, при ко­е­то са въз­мож­ни ре­ци­ди­ви. Ле­че­ни­е­то е ос­нов­но ме­ди­ка­мен­тоз­но. Има спе­ци­ал­ни пси­хот­роп­ни пре­па­ра­ти - нев­ро­леп­ти­ци, ан­ти­деп­ре­сан­ти, ка­то за все­ки чо­век схе­ма­та на при­е­ма­не­то им е стро­го ин­ди­ви­ду­ал­на. При то­ва се при­ла­гат пси­хо­те­ра­пия, ав­тот­ре­нинг, ог­ром­на ра­бо­та про­веж­дат пси­хо­ло­зи­те.

Раз­би­ра се, ле­ку­ва­не­то на иг­ро­ма­ни­я­та е мно­го по-труд­но, от­кол­ко­то пре­дот­в­ра­тя­ва­не­то й. Ето за­що ако сте от­к­ри­ли, че де­те­то ви про­я­вя­ва по­ви­шен ин­те­рес към ком­пю­тър­ни­те иг­ри и осо­бе­но ако на та­зи поч­ва у не­го въз­ник­ват пси­хич­ни раз­с­т­рой­с­т­ва, неп­ре­мен­но се кон­сул­ти­рай­те с пси­хо­лог. Не е из­к­лю­че­но той да пре­по­ръ­ча иг­ро­ма­нът да бъ­де за­ве­ден на  пси­хи­а­тър.

 

Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.