Бившият американски разузнавач Скот Ритер заяви, че за овладяване на ситуацията в Ормузкия проток ще е необходима мащабна военна мобилизация от между 150 000 и 200 000 войници. Според него сегашните планове на САЩ, включващи ограничен контингент от около 8000 души, са нереалистични и рискови.
По думите му изпращането на няколко десантни групи и кораби няма да бъде достатъчно, като той критикува очакванията, че Иран е изчерпал своите противокорабни възможности. Ритер твърди още, че американското ръководство е било предварително информирано за способността на Техеран да блокира корабоплаването и да нанася удари с ракети и дронове.
Военният експерт изразява съмнение, че ударите срещу Иран постигат реален ефект. Според него атакуваните обекти често са празни, а ключовото оборудване се съхранява в мрежа от подземни съоръжения. Така щетите за иранския военен потенциал остават ограничени, а възстановяването може да бъде бързо.
Ритер прави паралел с войната в Ирак, като отбелязва, че разрушаването на сгради невинаги означава унищожаване на стратегически ресурси. Той твърди, че Иран разполага с десетки укрития, свързани с тунели, които позволяват преместване на чувствителни материали и оборудване.
Бившият инспектор по въоръжаването поставя под въпрос и законността на действията на САЩ, като посочва, че според него липсва необходимото одобрение както от Конгреса, така и от ООН. Той подчертава, че военни действия могат да бъдат оправдани само при директна заплаха или с международен мандат.
Ритер оспорва и твърденията за иранска ядрена програма, като се позовава на оценки на американското разузнаване и предишни случаи на спорни разузнавателни данни. Според него подобни аргументи се използват за оправдаване на военни действия.
Експертът коментира и ефективността на системите за противоракетна отбрана, като заявява, че те се справят трудно със съвременни заплахи. Той допълва, че Иран е нанесъл щети по стратегически обекти, включително комуникационна и радарна инфраструктура в региона.
Според анализа му редица държави от Близкия изток са били въвлечени в конфликта заради присъствието на американски бази на тяхна територия, което води до ответни удари и усложняване на отношенията.
В заключение Ритер прогнозира възможна промяна в американската стратегия, включително изтегляне на сили от региона и пренасочване на политическия фокус, в опит да се избегнат вътрешнополитически последствия.
