Сред ракетите, които Русия използва за обстрелване на Украйна, „Искандер-М“ е най-често използваната. Това е руска балистична ракета с малък обсег.
Въпреки това, както съобщава Forbes, компонентите на ракетното гориво включват химическо вещество, амониев перхлорат, което Русия не може да произвежда в голям мащаб, без да внася критичен прекурсор: натриев хлорат с висока чистота.
Според доклад на Съвета за икономическа сигурност на Украйна, амониевият перхлорат може да съставлява повече от половината от твърдото гориво на „Искандер“. Мащабното му производство изисква натриев хлорат с висока чистота, с който Русия се бори, откакто загуби голяма част от вътрешния си капацитет след разпадането на Съветския съюз. Москва разчита на внос, за да поддържа работата на своите ракетни линии.
Верига за доставки
Според авторите, празнината е запълнена от „Фаргонаазот“, голям химически завод в Узбекистан, собственост на базираната в Сингапур корпорация „Индорама“. Компанията се контролира от семейство Лохия, родени в Индия, уточнява УНИАН.
Председателят на Indorama, Шри Пракаш Лохия, индонезийски гражданин с постоянно пребиваване във Великобритания, е зет на Лакшми Митал, изпълнителен председател на ArcelorMittal.
„В доклада се отбелязва, че това поставя компания, свързана със семейство Митал, във веригата за доставки на ключов материал, използван в ракети, които многократно са поразявали стоманодобивния завод на Mittal в Кривой Рог, убивайки работниците му“, се казва в статията.
Forbes съобщава, че FarganaAzot е доставила натриев хлорат на стойност 11,4 милиона долара на Русия през 2024 г. и още 6,9 милиона долара през първата половина на 2025 г., като последната доставка е регистрирана през юни 2025 г.
През 2024 г. Китай е представлявал 61% от вноса на натриев хлорат в Русия, докато Узбекистан е представлявал 39%. Заедно тези две страни са доставили на Русия този химикал на стойност над 36,9 милиона долара през 2024 г. и началото на 2025 г.
„Русия зависи от този вносен химикал, защото не може сама да произвежда висококачествен натриев хлорат. Страната се опитва да изгради нови производствени мощности, но повечето от тях няма да заработят до 2025-2027 г., което създава критична уязвимост в капацитета на Русия за производство на ракети“, добавят авторите.
Превод и редакция: БЛИЦ
