В навечерието на 9 май Москва обяви едностранно прекратяване на огъня, мотивирайки се с опасения от украински атаки с дронове по време на парада на Червения площад. В отговор Украйна предложи собствено прекратяване на огъня два дни по-рано, но според Киев Русия на практика е игнорирала инициативата.
На този фон възниква въпросът дали Украйна би могла да предприеме удари по Москва на 9 май и каква би била реакцията на Кремъл. По темата УНИАН разговаря с военния анализатор и авиационен експерт Константин Криволап.
„9 май вече е политически фронт“
Според Криволап евентуален удар по Москва няма сериозна военна стойност, но има огромно политическо значение.
„Събитията около 9 май днес са не по-малко важни от всичко, което се случва на фронта – от ударите по руски петролни обекти до атаките срещу военни заводи“, коментира той.
По думите му мерките за сигурност в руската столица показват сериозно напрежение в Кремъл – засилени проверки по пътищата, ограничения за достъп до Москва, продължаващият план „Килим“ по летищата и дори спиране на интернет в отделни региони.
„Ако през 2022 г. някой беше казал, че Путин ще се страхува за провеждането на парада в Москва, това би звучало абсурдно. А сега той на практика моли Тръмп да повлияе на Зеленски, за да няма атаки по време на честванията“, смята експертът.
„По-добре удар по завод, отколкото по Червения площад“
Криволап признава, че лично би предпочел украинските ракети и дронове да бъдат насочени към стратегически военни цели, а не към самия парад.
„Ако трябва да избирам между удар по Червения площад и удар по Воткинския машиностроителен завод, бих избрал завода“, казва той.
Заводът във Воткинск е известен с производството на ракети „Искандер“ и „Орешник“.
Според анализатора украинското военно и политическо ръководство вероятно внимателно преценява рисковете и възможните последици от подобен ход. Той допуска и натиск от страна на западните съюзници Украйна да се въздържи от удари по Русия в дните около 9 май.
„Теоретично бихме могли да ударим Москва“
На въпрос дали Украйна технически е способна да атакува Червения площад въпреки засилената руска противовъздушна отбрана, Криволап отговаря:
„Теоретично бихме могли да ударим купола в Москва. Но въпросът е дали си струва.“
Според него подобна атака би донесла предимно психологически ефект, но не и реално военно предимство.
„Емоционалният компонент е важен, но не трябва да измества военната необходимост“, подчертава анализаторът.
Русия продължава с ударите въпреки призивите за примирие
Криволап отбелязва, че въпреки приказките за прекратяване на огъня Русия не намалява атаките срещу украински цивилни цели.
По думите му Кремъл действа по познат модел – чрез натиск и заплахи.
„През 2022 г. Путин говореше за „денацификация“ и „демилитаризация“. Днес основният му въпрос е дали ще успее спокойно да проведе парада на 9 май“, коментира той.
„Заплахите с ядрено оръжие са по-скоро психологически“
Експертът смята, че Москва продължава да използва ядрената реторика основно с цел сплашване.
Той обръща внимание, че Русия вече използва срещу Украйна ракети като „Искандер“, Х-101 и Х-55 – оръжия, способни да носят ядрени бойни глави.
Според него Кремъл се опитва да представи ракетата „Орешник“ като „ново страшно оръжие“, но реалният ѝ ефект е силно преувеличен.
„Ако сравним „Орешник“ и „Искандер“, „Искандер“ нанася много по-сериозни щети“, смята Криволап.
Той припомня и тестовете на междуконтинентални балистични ракети в Камчатка, които според него имат по-скоро демонстративен характер.
„Китай няма интерес Русия да използва ядрено оръжие“
Военният анализатор е категоричен, че използването на ядрено оръжие не е в интерес нито на Русия, нито на Китай.
По думите му Пекин е силно заинтересован от стабилни икономически отношения с Европа и не би подкрепил подобна ескалация.
„Русия не може да си позволи да остане без косвената подкрепа на Китай – без компоненти, радари и други доставки. Без тях Москва ще се сблъска със сериозни проблеми“, смята Криволап.
В заключение той заявява, че Русия трудно би могла да предприеме „нещо ново“ в отговор на евентуален отказ на Украйна да се съобрази с исканията ѝ за примирие около 9 май.
„Те могат да размахват ядрените оръжия и да плашат с „Орешник“, но едва ли ще направят повече от това“, обобщава анализаторът.
