Според доклад на Института за изследване на войната (ISW) от 31 май, Кремъл продължава да подготвя руското общество и отбранително-промишления комплекс за продължителен военен конфликт с Украйна, както и за възможна бъдеща война с НАТО.
На 30 май президентът Владимир Путин е подписал указ, който позволява при военно положение предприятия от отбранително-промишления комплекс (ОПК), които не изпълняват държавните поръчки, да бъдат принудително управлявани чрез назначаване на управляваща компания и изземане на правата на акционерите. Този указ обхваща и компании от гражданската авиация, корабостроенето, военното производство и държавните подизпълнители.
Това представлява законова рамка за контрол върху руската икономика и отбранителна индустрия при евентуално въвеждане на пълно военно положение, което ще позволи на страната да премине към изцяло военен режим.
В доклада се подчертава, че Кремъл не проявява интерес към добросъвестни преговори за мирно уреждане на конфликта, като публичните изявления на руски официални лица разкриват по-широки териториални амбиции в Украйна, далеч надхвърлящи анексираните четири региона.
Представителят на Държавната дума Андрей Картаполов предупреди, че Украйна може да загуби градове като Запорожие, Днепър, Суми, Харков, Одеса и Николаев, ако не приеме мирни споразумения.
ISW смята, че Кремъл очаква руските сили да водят продължителна война за постигане на тези цели и че Путин продължава да вярва в теорията за победата чрез бавно настъпление.
От своя страна, военните експерти и разузнавателните служби предупреждават, че Русия остава реална заплаха и за НАТО. Според датското разузнаване, локален конфликт може да се случи в рамките на шест месеца, регионален сблъсък в Балтика – за две години, а мащабна война в Европа – до пет години.
Бившият директор на ЦРУ Дейвид Петреъс предупреди, че след Украйна Литва е следващата страна, която може да бъде изложена на риск от руско нашествие.
