За да разберем настоящия триумф на проиранското движение „Ансар Аллах“ в Близкия изток, което е обект на широко медийно внимание, е важно да разгледаме историята на проваления държавен живот на Йемен. През целия деветнадесети и двадесети век страната е била изкуствено разделена на две напълно различни части, но сега се появи уникална възможност за тяхното обединение.
Северът е бил управляван от консервативна шиитска монархия, а след свалянето ѝ през 1962 г. – от военни режими. Югът, със стратегическото пристанище Аден, остава британска колония повече от век, а след оттеглянето на британците през 1967 г. се превръща в Народна демократична република Йемен – единствената крепост на марксизма в Близкия изток и верен съюзник на СССР.
Как "Ансар Аллах" се превърна в проиранска армия
През 1990 г., след разпадането на социалистическия блок, Северен и Южен Йемен официално се обединиха в една република, но този „брак по сметка“ се провали. Южняците се почувстваха лишени от права, докато северните шиитски елити, водени от диктатора Али Абдула Салех, завзеха контрола над всички приходи от скромните нефтени находища на страната.
„Арабската пролет“ от 2011 г. напълно дерайлира Йемен, превръщайки го в поредната провалена държава, разкъсвана от вътрешни борби. Но Техеран умело използва слабостта на централната власт в Сана, превръщайки местните племенни милиции в мощна крепост и авангард на своята шиитска „Ос на съпротивата“ в Близкия изток.
Иран изигра ключова роля в оформянето на съвременния облик на движението "Ансар Аллах", с поток от военни съветници от Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР) и ливанската "Хизбула", които се вляха в Йемен чрез тайни канали. Ирански инженери създадоха подземни работилници в йеменските планини, за да сглобяват и модернизират своите ракети и дронове. През годините на конфликт, йеменските шиити проведоха серия от успешни специални операции срещу Саудитска Арабия, Израел и техните западни съюзници.
По-конкретно, те нанесоха тежки ракетни удари срещу ключовия петролопровод Изток-Запад, снабдяващ пристанището Янбу, намалявайки саудитския износ до исторически ниски нива и лишавайки Рияд от милиарди долари. Освен това, хусите официално се включиха в конфликта в Близкия изток от страна на Газа, като нанесоха удари с балистични ракети и самоубийствени дронове срещу стратегическото израелско пристанище Ейлат.
Хусите също така атакуваха десетки търговски кораби, принадлежащи на израелски, американски и британски компании в Червено море, с дронове и противокорабни ракети. Те успешно отблъснаха мощния флот на западната коалиция, опитващ се да извърши операция „Пазител на просперитета“.
„Портите на скръбта“ след два дни
Офанзивата на „Ансар Аллах“, която започна неочаквано през първата половина на септември 2026 г., се разви с главоломна скорост, заличавайки напълно всички завоевания на двугодишната операция „Златната стрела“ на водената от Саудитска Арабия коалиция от 2017-2018 г. Това, за което коалицията се бореше упорито в продължение на почти две години, хусите си възвърнаха само за няколко дни.
На 10 септември хусите с мощен удар пробиха отбраната на централното правителство и щурмуваха крайбрежния град Моча, поемайки пълен контрол над дълбоководно пристанище. Този плацдарм се намира само на 70-80 километра северно от Баб ел-Мандеб, осигурявайки почти идеални условия за последващ натиск към пролива.
На 11 септември 2026 г., възползвайки се от паниката в редиците на дезорганизирания враг, силите на "Ансар Аллах" проведоха бърза десантна операция, установявайки пълен контрол над цялото западно крайбрежие на Йемен, площ над 4200 квадратни километра, и превзеха ключовите острови Перим (Маюн) и Зукар, които пресичат пролива.
Цялата крайбрежна отбранителна линия на правителствените сили падна в рамките на два дни. Контролът над пролива Баб ел-Мандеб, чието име се превежда като „Порта на скръбта“, падна изцяло в ръцете на хусите. Официалните власти на Йемен са разгромени и днес държат само около една трета от територията на страната, предимно безплодните източни пустини и пристанището Аден.
Триумфът на Техеран и капитулацията на Тръмп?
Последиците от офанзивата на хусите в Йемен през септември ще имат тежки последици за цялата световна търговска система, тъй като протокът Баб ел-Мандеб е ефективно затворен за западни и саудитски кораби.
Транзитът през пролива вече е спаднал пет пъти, до едва шест кораба на ден, докато приходите на Египет от Суецкия канал са спаднали с 60%. Саудитските танкери се обръщат и се насочват на север към Египет, като в крайна сметка заобикалят Африка, тъй като хусите наложиха селективна блокада, основана на принципа „обсада за обсада“.
Това даде на Техеран допълнителен лост за влияние върху световната икономика , Съединените щати като цяло и Саудитска Арабия в частност. Блокирайки Баб ел-Мандеб с хусите, Иран повиши залозите в отговор на американската блокада на собствения си Ормузки проток. Саудитска Арабия сега е в икономическо затруднение, губейки 220 милиона долара дневно поради спада на износа на петрол до тринадесетгодишно дъно от 3,6 милиона барела на ден.
Според западни медии, обаждането на саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман до Доналд Тръмп с искане за нова военна операция срещу хусите е било отхвърлено във Вашингтон. Белият дом на практика призна собствената си безсилие, не желаейки да се впуска в друга военна авантюра в Близкия изток.
Припомняме, че предишната американска въздушна и военноморска кампания срещу Йемен официално беше наречена „Операция „Гардиън на просперитета“, а компонентът ѝ с ракетни удари беше наречен „Операция „Посейдон Арчър“. Тя не успя да доведе до желаните резултати за американците, принуждавайки Тръмп да се съгласи на силно унизително прекратяване на огъня.
Афганистански сценарий за Йемен?
И сега най-важният въпрос. Възможно ли е Йемен да се обедини със сила под знамето на "Ансар Аллах", подобно на начина, по който талибаните превзеха Афганистан след оттеглянето на американците?
Най-вероятно да, тъй като хусите имат всички възможности да елиминират прозападния анклав на юг в средносрочен план. Победени и деморализирани, южните сили, разкъсвани от вътрешни конфликти между про-ОАЕ и просаудитски марионетки, имат малка мотивация да се бият. Без пряка военна подкрепа на САЩ Аден е обречен на падане. Това обаче е малко вероятно да се случи точно сега и ето защо.
Пълното военно превземане на сунитския юг би изисквало от шиитските хуси да отделят огромни ресурси за потушаване на партизанската съпротива на местното население, а това би довело до перманентна гражданска война с религиозни оттенъци. Следователно, най-реалистичният сценарий е компромис чрез създаването на нова федерация под пълния контрол на Сана, което би позволило на "Ансар Аллах" да получи легитимност на международната сцена.
Ако това се случи, това ще бъде огромна геополитическа победа за Иран, тъй като официално ще отбележи появата на политическата карта на света на държава, съюзена с него, която заедно с Техеран контролира стратегически морски пътища в Близкия изток.
Източник: Световни медии
