По време на война жените обикновено се сражават от задните редици, но не и „вещиците от Буча“. Преди три години тези жени са преживели руските военни престъпления в покрайнините на Киев, където съпрузите им са загинали в битките.
Вместо да скърбят, жени като Тетяна решават активно да се съпротивляват. Те взимат оръжия в ръце, за да защитават не само страната си, но и една друга.
Тези жени са част от почти изцяло женско доброволческо подразделение за противовъздушна отбрана – обучени да свалят руски дронове в областите, в които живеят, пише "Дойче Веле".
Предградията на Буча и Ирпин, в покрайнините на Киев. Тези места бяха неизвестни за повечето хора извън пределите на Украйна преди войната, но сега са синоним на едни от най-жестоките зверства, извършени от руските войски в първите дни на инвазията. Жените от този отряд преживяха ужаса и оцеляха.
„Всяка от нас тук е изгубила нещо заради войната и не можем да простим. Именно това ни обединява“, заяви стрелецът в подразделението „Вещиците на Буча“ Тетяна.
Извън тренировъчния полигон Тетяна ни разказва за онези ужасяващи дни през 2022 година. Руските войници нахлуват в Ирпин в края на февруари, на път за Киев. Съпругът на Тетяна -Олександър се присъединява към местната териториална отбрана.
Тетяна и децата ѝ се укриват в бомбоубежище наблизо заедно с десетки свои съседи, докато над земята боевете продължават. След повече от седмица ожесточени боеве Олександър успява да се върне до бомбоубежището, за да я помоли да избяга.
„Каза ми: „Таня, моля те, тръгни, вземи децата и се махай“. Отговорих му, че не искам, че няма да тръгна без него. А той ми каза: „Ти и аз имаме различни задачи. Твоята е да спасиш децата и да ги защитиш и предпазиш, моята е да защитя града“, спомня си тя.
Това са последните му думи към нея. Тетяна успява да избяга от страната с децата си, но съпругът ѝ загива, защитавайки дома им. Три години по-късно тя все още носи спомени за загубата си. „Това е всичко, което ми остана – портрети, военни отличия и фрагментът, който го уби. И знаете ли, някак си това ми дава сила“, посочи тя.
Путин обяви голяма новина за Курск и каза какво не иска да прави Украйна по време на примирието
Вместо да скърби сама, Тетяна избира активната съпротива. „По време на война всички се променяме и се опитваме да се адаптираме към реалността. А тя е такава – във война сме. Затова взимаме оръжие“, съобщи жената.
За Тетяна и останалите жени в отряда, оцеляването означава да се приспособят към нова действителност, в която са принудени да влизат в роли, които никога не са си представяли.
„Аз изгубих цялото си семейство, буквално цялото. В Украйна не ми остана никой. Но когато дойдох тук, намерих свое семейство. За мен това е изключително важно. Защото човек не може да съществува сам“, допълни тя. Те защитават не само страната си, но се пазят и една друга.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
