Крим е дом на няколко исторически крепости, изградени през вековете - напомняне, че полуостровът в Черно море многократно е бил обект на обсади през дългата си история, предават световните агенции.
След анексирането на полуострова от Русия през 2014 г. именно тя инвестира най-активно в подготовката му за отбрана. Това включва гъста мрежа от системи за противовъздушна отбрана С-400 „Триумф“, брегови батареи и радарни станции за ранно предупреждение.
Русия също се стреми да изобрази Крим като непревземаема крепост, способна да устои на всякакъв мащабен щурм. Независимо от това, през целия период на войната Украйна нанася удари с далекобойни ракети и дронове, които непрекъснато рушат и подкопават отбранителните съоръжения на полуострова.
Всяка подобна атака представлява едновременно личен удар срещу руския президент Владимир Путин, чиято репутация е тясно свързана с анексирането на Крим, и сигнал, че „Крепостта Крим“ не е недосегаема и може отново да бъде загубена, пише журналистът Питър Сичиу за TNI.
В миналото Путин определи Крим като „непотопяем самолетоносач“, а Русия и днес продължава да базира и използва тактически бойни самолети и дронове от няколко важни военни бази на окупираната територия.
Според информацията ударите, извършени през уикенда, вероятно са унищожили или повредили до седем руски бойни самолета, намиращи се на земята.
Освен това при същите атаки през уикенда Крим остана без електричество за известно време, което напомни на местните жители, че полуостровът не е защитен от досега на украинските сили.
Подобни удари сами по себе си не могат да доведат до освобождаването на Крим, но с всяка следваща атака Русия ще среща все по-големи трудности да го задържи под контрол.
Все пак това не е първият случай, в който Крим става арена на война, глад и болести в рамките на противопоставяне между две велики сили, водено на съвсем друга територия.
Стратегическото разположение на Крим го прави сред най-често разоряваните територии в историята.
Първото документирано нападение върху полуострова датира от 513 г. пр.н.е., когато войските на Ахеменидската (Персийска) империя, предвождани от Дарий I, плячкосват региона.
В следващите столетия земите преминават последователно под гръцко управление, а по-късно попадат във владенията на Римската и Византийската империя, които обичайно ги контролират чрез местни управници.
Първата значима обсада в района се разгръща в средата на XIV век. Тогава силите на монголската Златна орда, водени от хан Джани Бег, обкръжават генуезкия пристанищен град Кафа — днешна Феодосия.
Обсадените успяват да се задържат близо три години, между 1343 и 1346 г. Тя приключва едва когато сред обкръжаващата монголска армия избухва епидемия от бубонна чума, която опустошава редиците на нападателите.
Вместо да се отдръпнат и да позволят на Златната орда просто да напусне района, обсаждащите предприемат крайна мярка — с помощта на обсадните си машини хвърлят заразени с чума трупове в самия град. Това се смята за един от най-ранните известни случаи на биологична война в историята.
Действието принуждава генуезките защитници да напуснат Кафа и да потърсят спасение с бягство. Именно по този начин чумата се разпространява първо в Средиземноморието, а впоследствие и по цялото земно кълбо, оставяйки трайни отпечатъци върху хода на европейската и световната история.
През последните два века отбранителните позиции на полуострова са били атакувани от външни сили в няколко отделни случаи. На Запад най-известният пример е обсадата на Севастопол по време на Кримската война, продължила 11 месеца - от октомври 1854 г. до септември 1855 г.
Превземането на града през септември 1855 г. слага край на конфликта, в който намират смъртта си около 500 000 военнослужещи и цивилни от двете противостоящи страни, макар политическото значение на тази война да остава относително ограничено.
През 1920 г. полуостровът се превръща в последната голяма опорна точка на антиболшевишката Бяла армия в европейската част на Русия по време на Гражданската война. Генерал Пьотр Врангел събира разпокъсаните остатъци от белогвардейските части и се оттегля в Крим.
Там той укрепява Перекопския провлак - тясната ивица земя, свързваща полуострова с континента - за да организира последна отбрана срещу настъпващата Червена армия. Изправен пред неизбежен разгром, Врангел успява да задържи линията достатъчно дълго, за да позволи на близо 150 000 войници и цивилни бежанци да напуснат по море към Истанбул.
Градът, база на руския, а по-късно и на съветския Черноморски флот, е подложен на нова обсада по време на нашествието на нацистка Германия в СССР. Той се съпротивлява 250 дни - от октомври 1941 г. до юли 1942 г. - преди в крайна сметка да капитулира пред нацистките сили.
Съветският съюз си връща контрола над града в средата на 1944 г. без особени затруднения - напомняне, че укрепените позиции не винаги успяват да спрат настъпващия противник.
Кремъл изгради разказ, според който Крим ще се превърне в непревземаема крепост. Историческият опит обаче подсказва, че тази представа вероятно ще бъде разбита от няколко обстоятелства.
Първото от тях е зависимостта от съвсем ограничен брой уязвими маршрути за снабдяване. Киев продължава да атакува именно тези линии, което постепенно ще затрудни доставките към полуострова.
Освен това украинските войски успяха да обезсилят значителна част от противовъздушната отбрана на Крим. Те принудиха и Черноморския флот да напусне Севастопол.
По този начин крепостта се превърна в своеобразен логистичен капан — тя нито може да бъде задържана лесно, нито изоставена без последствия.
Путин често е представян като добър познавач на историята, но не изглежда да отчита факта, че защитниците на Крим почти неизменно са губили през вековете. Вероятно руският президент president е очаквал кампания в духа на Червената армия, която да обхване цялата украинска територия.
Вместо това Черноморският флот бе практически лишен от боеспособност. Така съвсем скоро символът на имперските амбиции на Путин може да се окаже извън неговия обсег.
