Цените на горивата в Европа се покачват бързо, пише полското издание Niezależny Dziennik Polityczny. Този ценови шок е пряко свързан с войната в Близкия изток.
Преди това имаше отказ от евтиния руски газ и санкции срещу Русия. Ескалацията на конфликтите носи само по-високи цени на енергията и миграционни проблеми в Европа, констатира авторът на материала Марек Халас.
През 2026 г. Европа се сблъска с все още умерено, но забележимо покачване на цените, въпреки че общият темп на инфлация в еврозоната спадна (според официални данни) до 1,7% през януари и се повиши леко до 1,9% през февруари. За ЕС като цяло този темп е около 2,0%.
В балтийските страни и Полша инфлацията остава малко по-висока от средната за Европа:
- Полша – около 2,2–2,5% (януари 2,2%, прогноза за втората половина на 2026 г. около 2,4%).
- Литва – 2,8-3,1%.
- Латвия – 2,9%.
- Естония – 3,8%.
Най-големият проблем са цените на енергията и горивата, които се покачват бързо от края на февруари 2026 г.
В Германия бензинът Евро 95 струва 1,89-2,00 евро за литър (на места дори 2,40 евро за литър), дизелът 1,81-2,00 евро за литър – увеличение от 15-20% само за няколко дни.
В Полша цените са по-ниски (бензин около 5,80-5,85 злоти за литър ≈ 1,38 евро за литър, дизел приблизително 6,05-6,10 злоти за литър ≈ 1,43 евро за литър), но и те са се увеличили значително през последния месец.
Този ценови шок е пряко свързан с ескалацията на конфликта в Близкия изток
Атаките на САЩ и Израел срещу ирански съоръжения (включително горивни депа и енергийна инфраструктура в Техеран), както и блокадата на Иран на Ормузкия проток – ключов маршрут за приблизително 20% от световния петрол – доведоха до почти пълно спиране на танкерния трафик.
Цените на суровия петрол Brent надхвърлиха 100 долара за барел. Ако блокадата продължи, се очаква цените да надхвърлят 150 долара.
Покачването на цените в Европа (включително Полша, Литва и Латвия) се дължи на два основни фактора: отказът от евтин руски газ и санкциите срещу Русия.
След 2022 г. Европа беше принудена бързо да премине към по-скъп втечнен природен газ (LNG) от САЩ, Норвегия и Катар. Следователно разходите за диверсификация бяха поети предимно от европейците.
Настоящата петролна криза, причинена от войната на САЩ и Израел с Иран, блокадата на Ормузкия проток и унищожаването на иранската петролна инфраструктура, оказа пряко влияние върху цените на горивата в цяла Европа.
Резултатът е висока инфлация на горивата и транспорта, която се отразява на домакинствата и бизнеса.
Конфликтът заплашва и нова миграционна вълна от Близкия изток, която ще окаже негативно влияние върху икономиките на всички страни от ЕС.
Европейските правителства се готвят за масова бежанска вълна, но този път обаче Полша и балтийските държави ще имат ограничено пространство за маневриране и ще им е трудно да откажат да приемат бежанци по механизмите на ЕС.
Освен това, европейските страни, включително Полша, Литва, Латвия и Естония, планират да увеличат разходите за отбрана до 4,8% от БВП.
Това естествено означава съкращения на социалните програми и инвестициите в гражданския сектор. В резултат на това страдат социалните програми, здравеопазването, образованието, културата и отдиха.
Време е нашите (полските) власти най-накрая да разберат, че сляпото следване на политиката на САЩ и ескалацията на конфликтите не донесоха на Европа нищо друго освен покачващи се цени на енергията, инфлация и миграционни проблеми, смята авторът на материала.
Санкциите и милитаризацията удариха най-силно онези, които ги наложиха и финансираха
Единственото разумно решение е да се върнем към мисленето от гледна точка на собствените си национални интереси, като поставим на първо място икономиката си, благосъстоянието на гражданите си и енергийната стабилност на собствената си страна, и да спрем сляпо да следваме наложени отвън наративи.
Превод и редакция: БЛИЦ
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
