В началото на 2026 г. Кремъл се изправи пред риска от сериозна икономическа криза, което можеше да подтикне руския президент да преосмисли войната срещу Украйна. Въпреки това, бързите промени в световната политика, по-специално ескалацията на напрежението в Близкия изток, фактически отнеха част от натиска върху Москва и промениха нейните планове.
Както пише The New York Times, още в началото на годината в Русия бързо спадаха бюджетните приходи, производството се свиваше, бизнесът губеше достъп до кредити заради високите лихви, а рисковете от масови фалити само нарастваха.
Особено показателна стана ситуацията с петрола, който Русия беше принудена да продава със значителна отстъпка, което нанесе тежък удар върху ключовите приходи на държавата.
В такива условия президентът на Русия Владимир Путин, който по-рано фактически игнорираше икономическите предупреждения, през февруари започна да обръща по-голямо внимание на ситуацията. В неговото обкръжение се заговори, че икономическите трудности могат да принудят Кремъл поне частично да преразгледа позицията си по отношение на войната и да обмисли варианти за преговори.
Тези настроения са подкрепени и от разговори за кадрови промени. Сред възможните фигури, които биха могли да получат по-голямо влияние в преговорите, се споменава Игор Сечин — един от най-близките до Путин хора.
Успоредно с това се разпространяваха слухове за потенциално преструктуриране на правителството, което може да засегне и премиера Михаил Мишустин. Всичко това изглежда като подготовка за възможен политически ход.
Въпреки това този сценарий бързо загуби актуалност и след рязкото изостряне на ситуацията около Иран и смъртта на върховния лидер Али Хаменей световните цени на петрола стремително се повишиха, а тези промени върнаха на Русия значителни финансови ресурси.
Едновременно с това се увеличиха приходите от износ, а глобалните проблеми с продоволствието повишиха търсенето на руски торове.
Не по-малко важно за Кремъл стана и това, че вниманието на САЩ се пренасочи към Близкия изток. По-конкретно, това не само отклони фокуса от войната в Украйна, но и потенциално намали обема на помощта за Киев. Освен това в Москва разчитат на вътрешни политически колебания в САЩ, които могат да повлияят на позициите на Доналд Тръмп и на общия курс на Вашингтон.
В същото време дори в самата Русия не всички вярват в дълготрайността на такова облекчение. В политическите и бизнес среди се предполага, че ефектът от външните фактори може да се окаже краткотраен, а санкционният натиск с времето ще се върне.
"Изглежда, че скоро Путин ще трябва да направи важен избор: или да се съгласи на някаква форма на деескалация в Украйна, включваща потенциално прекратяване на войната, или да поеме в обратната посока — да засили контрола във всички направления, дори до степен на нова мобилизация.
Невъзможно е да се предвиди какво решение ще вземе Путин. Но важен фактор ще бъде дали Америка ще продължи да води собствената си война“, се посочва в статията.
Източник: Фокус
