Въпреки безпрецедентните санкции, разрива със Запада, икономическите проблеми и тежките загуби на фронта, Кремъл поддържа цялостна стабилност в Русия и избягва пълна международна изолация. Това вдъхновява Владимир Путин да продължи войната, убеден, че все още може да спечели. Политическият изследовател Анна Ноте, автор на книга за глобалната кампания на Владимир Путин срещу Запада, пише за това в гост-колонка за The New York Times (NYT). Там тя казва, че Путин няма да се предаде и ще се бори докрай.
Ноте припомня, че след нахлуването в Украйна през 2022 г. мнозина са очаквали Русия да се превърне в държава-парий. Както обаче се отбелязва в статията, Кремъл бързо осъзнава, че войната ще бъде продължителна и започва активно да укрепва позициите си в страните от така наречения Глобален Юг. Много страни отказват да избират между Русия и Запада, което позволява на Москва да поддържа международни връзки въпреки натиска от санкциите.
За да проучи причините за тази устойчивост, Ноте посещава повече от дузина страни, разговаряйки с политици, поддръжници на Русия и руснаци, промотиращи интересите на Кремъл. Тя заключи, че Москва непрекъснато се адаптира към новите условия и западната стратегия за изолация не е довела до очакваните резултати.
Авторката посочва Обединените арабски емирства като ключов пример. Тя отбелязва, че след началото на войната Дубай се превръща във важен център на руската икономическа активност: руски бизнеси се преместват там, стоки се превозват през страната, а финансовите транзакции се извършват, заобикаляйки доларовата система. Това, пише изследователката, е помогнало на Русия частично да неутрализира ефектите от санкциите.
Нотте обсъжда и информационните кампании на Кремъл в Африка и дипломатическата работа на Русия в международни организации. Според нея Москва активно използва антиколониалистическите настроения, както и платформи като БРИКС, за да демонстрира влиянието си и да привлече съюзници.
В същото време авторката подчертава, че подкрепата за Русия по света не е еднородна. В Южна Африка тя е свързана с историческия спомен за подкрепата за СССР по време на борбата срещу апартейда, докато в други страни политическите сили си сътрудничат с Москва предимно по прагматични причини.
В същото време, по време на пътуванията си, Нотте наблюдава и признаци на постепенно отслабване на руското влияние. В Казахстан настроенията в полза на дистанцирането от Русия нарастват, докато в Армения много хора възприеха бездействието на Москва по време на събитията в Карабах като предателство на съюзническите ѝ ангажименти.
Според авторката, въпреки успеха на Кремъл в намирането на партньори, „глобалната мощ на Русия постепенно отслабва“. Това стана особено забележимо след падането на режима на Башар Асад в Сирия, който Москва подкрепяше десетилетия наред.
Войната в Украйна обаче остава определящ фактор за международното положение на Русия. Както отбелязва Ноте, Владимир Путин е убеден, че изходът от конфликта ще определи бъдещата роля на страната му в света и все още вярва във възможността за геополитическа победа.
„Без значение какво прави Западът, Русия няма да се предаде. (...) Въпреки всички рискове от войната, Путин е заложил на това да надживее Запада. В свят, където изглежда има неизчерпаем източник на почитатели и поддръжници, както и безброй посредници и помощници, залогът му може да се изплати“, заключава анализаторът.
Превод и редакция: БЛИЦ
