"За човек, който е изгубил стотици хиляди войници и е придвижил фронтовата линия само с километри във война, продължаваща по-дълго от участието на САЩ във Втората световна война, Владимир Путин изглежда необичайно самодоволен."
С тези думи започва своя анализ Майкъл Хърш, колумнист на Foreign Policy, който поставя тревожния въпрос дали руският президент не е постигнал истинската си цел, предава bTV.
Според доминиращата теза в западните стратегически среди Путин е обречен да загуби. За близо четири години кървави боеве Русия контролира около 20% от украинската територия, не успя да унищожи украинската държавност, а НАТО не само оцеля, но и се разшири с Финландия и Швеция.
От военна гледна точка това изглежда като провал.
Но Хърш предлага друга перспектива. Ако крайната цел на Путин никога не е била само Украйна, а разпадането и отслабването на "Запада" като политическо и ценностно единство, тогава събитията от последните месеци изглеждат далеч по-благоприятни за Кремъл.
Разпадането на преговорите, инициирани от президента на САЩ Доналд Тръмп, е показателно. Вместо общ фронт, Вашингтон и европейските столици представиха напълно несъвместими мирни планове и започнаха открити взаимни обвинения. Атлантическият разлом се задълбочи още повече, след като Тръмп нарече Западна Европа „слаба“ и „разлагаща се“ и настоя Украйна да отстъпи Донбас.
Тези позиции бяха отразени и в новата Стратегия за национална сигурност на САЩ, която поставя под съмнение „западната идентичност“ на Европа и пренарежда приоритетите, поставяйки „стратегическата стабилност с Русия“ над защитата на традиционните съюзници.
"Още от самото начало Путин вярваше, че НАТО няма да издържи като единен съюз", казва Брус Джентлесън от Университета Дюк, бивш съветник в Държавния департамент. Според него администрацията на Байдън и европейските лидери са удържали този разпад, но новият курс на Тръмп дава на Кремъл нов шанс да раздели Запада отвътре.
Контрастът между Русия и Запада става още по-ясен, когато се погледне вътрешната подкрепа за войната. В Русия, въпреки загубите и санкциите, проучванията стабилно показват между 70 и 80% обществена подкрепа.
Поляризацията, която разкъсва САЩ и Европа, почти не съществува в руското общество, обяснява Мария Снеговая от Центъра за стратегически и международни изследвания.
"Четири години след началото на войната не виждаме масови антивоенни протести, дори сред руската диаспора", отбелязва тя. По думите ѝ мнозинството руснаци може да не вярват на официалната пропаганда, но остават обединени в убеждението, че Западът е провокирал конфликта.
Икономическите санкции също не постигат очаквания ефект. Русия продължава да продава петрол чрез обходни схеми, основно на Китай и Индия. Икономиката се забавя, но не изпада в колапс.
Междувременно Путин демонстрира дипломатическа активност, сключвайки нови сделки и подчертавайки глобалното си влияние.
Докато Русия изглежда необичайно консолидирана, на Запад липсва обща визия. Европа и САЩ не само спорят за стратегията в Украйна, но и за самите си ценности. Представители на MAGA движението, включително вицепрезидентът Джей Ди Ванс, открито гледат на Европа като прекалено либерална и упадъчна, сравнявайки брюкселските елити със „съветски комисари“.
Според анализатори от Пентагона американските военни дори започват да изваждат Русия от някои сценарии за бъдещи конфликти — немислимо доскоро. Новата стратегия на САЩ поставя под съмнение дали Европа ще остане жизнеспособен съюзник след две десетилетия.
Европа реагира със закъснение, но започва да действа по-самостоятелно: Германия премахна ограниченията за военни разходи, обсъждат се механизми за използване на замразени руски активи, а Берлин се готви да изгради най-силната армия в Западна Европа. За мнозина това е признак не на сила, а на отчаяние.
Историята на трансатлантическите разногласия не е нова, но според Хърш никога досега разломът между САЩ и Европа не е бил толкова дълбок по време на активна война, подхранвана от Русия.
Именно тук се крие най-тревожният извод от анализа: докато Западът спори кой е прав, Русия остава обединена. А ако крайната цел на Путин е била да разруши западното единство, тогава той може вече да е постигнал победата си — без да я обявява официално.
