НАТО търси начини да укрепи уязвимата си противовъздушна отбрана на фона на нарастващите набези на рояци дронове и руска авиация в своето въздушно пространство.
Скоро министрите на отбраната на 32-те страни от алианса ще се срещнат в Брюксел, за да обсъдят, по-специално, дали националните ограничения пречат на върховния военен командир на НАТО да реагира ефективно на въздушните заплахи, пише Politico.
През последните седмици подозрителни безпилотни летателни апарати нарушиха въздушното пространство на Белгия, Германия, Дания и Норвегия, руски дронове бяха засечени над Румъния и бяха свалени над Полша, а алиансът трябваше спешно да изпрати изтребители за прехват на руски МиГ-31 над Естония, след като те се намираха във въздушното пространство на страната в продължение на 12 минути.
В отговор НАТО представи програмата „Eastern Sentry“, която премества бойни самолети и системи за противовъздушна отбрана в страните от предната линия.
Въпреки това заплахата предизвика и по-широк спор за това дали върховният командващ на съюзническите сили в Европа (SACEUR), американският генерал Алексус Гринкевич, разполага с достатъчна свобода на действие, като се имат предвид ограниченията, наречени „национални резерви“, които съюзниците могат да налагат на своите сили в мисиите на НАТО, пише изданието, цитирано от УНИАН.
„Не е тайна, че колкото повече има „национални резерви“, особено за нашите изтребители, толкова по-трудно е за SACEUR да реагира незабавно. Ще продължим да обсъждаме тези въпроси в рамките на алианса и ще се стремим да ги намалим, където е възможно“, заяви посланикът на САЩ в НАТО Матю Уитакър преди срещата на върха.
Уитакър също така отбеляза, че Вашингтон очаква от съюзниците в НАТО да обявят „големи“ финансови ангажименти за закупуване на американско оръжие за Украйна на тази среща.
Охрана на въздушното пространство
Публично НАТО твърди, че вече разполага с всички правомощия за действия срещу въздушните заплахи.
„Мога да ви уверя... когато тези руски самолети представляват заплаха, можем да действаме решително. Докато не представляват заплаха, ние ги извеждаме меко от нашето въздушно пространство“, заяви генералният секретар на НАТО Марк Рюте.
Въпреки че Гринкевич е „доволен“ от общите указания за провеждането на мисии, така наречените правила за водене на бойни действия, различните въздушни операции на НАТО все още са слабо координирани, отбеляза високопоставен дипломат от алианса, пожелал да остане анонимен.
С укрепването на интегрираните системи за противовъздушна отбрана на НАТО, „SACEUR се нуждае от свобода на действие, от гъвкавост и от максимално премахване на националните резерви“, добави той.
На срещата министрите ще оценят и програмата „Eastern Sentry“. От момента на инцидента в Естония не са потвърдени нарушения на руското въздушно пространство. Когато през януари алиансът стартира подобна програма „Baltic Sentry“ за патрулиране на водните пътища след подозрителни инциденти с повреда на подводни кабели, оттогава броят на новите случаи е намалял.
Очаква се САЩ също да помогнат с разузнаването и координацията в рамките на програмата, съобщи един американски служител от отбраната. Въпреки това укрепването на противовъздушната отбрана на съюзниците може да изисква предоставянето на по-широки правомощия на Гринкевич.
Укрепването на противовъздушната отбрана по източния фланг на алианса и в Балтийския регион ще изисква нови инвестиции и „създаване на многостепенна мрежа от сензори, интегрирана с обща система за управление на базата на изкуствен интелект“. Съобщава се, че алиансът използва Централна Европа „като тестова площадка“ за такива технологии.
