Дългоочакваното споразумение за прекратяване на огъня в Газа, постигнато след непреки разговори между Израел и Хамас в египетския курорт Шарм ел-Шейх, вече е в сила. Въпреки това, анализатори и наблюдатели са единодушни, че това не е път към траен мир, а по-скоро "временно примирие" и "тактическа почивка" и за двете изтощени страни.
Според експерти, сделката е наложена повече от тежки хуманитарни и политически необходимости, отколкото от реално желание за компромис. Най-спорните и взривоопасни въпроси, като разоръжаването на Хамас и бъдещото управление на Ивицата, са удобно отложени за следващ етап, което прави настоящото споразумение изключително крехко.
Повечето наблюдатели смятат, че примирието е "споразумение от необходимост", тъй като всички основни играчи в конфликта са се озовали в задънена улица.
От една страна, Израел и правителството на Нетаняху са подложени на огромен международен натиск. Въпреки опитите да изглеждат победители, те са изправени пред остри вътрешни разделения, изтощена армия и враждебно настроен свят. За Нетаняху войната е изчерпала целите си и той търси изход, за да се фокусира върху вътрешнополитическите проблеми, като същевременно се надява да постигне освобождаване на заложниците.
От друга страна, Хамас също е в изключително тежко положение. Най-големият натиск идва от ключови съюзници като Катар и Турция, които са подкрепили плана. Военните способности на движението са силно отслабени и те осъзнават, че по-нататъшна съпротива може да доведе до пълното унищожение на останалата част от Газа. Болезнената хуманитарна ситуация допълнително ограничава възможностите им за маневриране.
Дори САЩ и арабските държави са в затруднение – Вашингтон, въпреки огромната подкрепа за Израел, не успя да постигне чиста победа, а арабските лидери са изправени пред гнева на собствените си народи заради неспособността им да спрат войната.
"Всяка страна иска да се измъкне от затрудненото си положение, така че трябваше да се намери изход", коментират анализатори.
В крайна сметка, споразумението се разглежда не като истинско мирно решение, а като възможност за всички да си поемат дъх. То се фокусира върху спешни хуманитарни въпроси – доставка на помощи и размяна на затворници, но не решава нито един от фундаменталните проблеми. Корените на конфликта остават, а дълбоките разногласия по въпроси като независима палестинска държава, статута на джамията Ал-Акса и бъдещата роля на Хамас, гарантират, че напрежението ще се завърне.
