Русия и Украйна все по-често използват тактически плаващи бомби - конвенционални въздушни бомби, оборудвани с крила и системи за насочване. Нарастващата им употреба се дължи на широкото разпространение на дронове, което значително затруднява прилагането на традиционната артилерия. Според анализ на Forbes именно този вид оръжие ще предопредели развоя на следващата фаза от войната.
Русия постепенно превръща своя арсенал от бомби, останали от съветско време, в модерни планиращи оръжия с висока точност, като непрекъснато усъвършенства техния обсег и способността им да устояват на средствата за електронна война. Според публикуваната информация, в началото на юни страната е изстреляла над 1800 такива бомби.
От своя страна Украйна, която в началото на конфликта се опираше главно на доставени от чужбина системи, вече произвежда и използва собствена планираща бомба с наименование „Виривниувач“. С разрастването на употребата на този вид оръжие от двете воюващи страни, всичко сочи, че именно планиращите бомби ще предопределят развоя на следващия етап от войната, посочва Forbes.
През последния месец и Москва, и Киев увеличиха прилагането на тактически планиращи бомби – тенденция, която показва по-мащабна промяна в подхода на всяка от страните към използването на огнева мощ. Тази трансформация е следствие от масовото навлизане на дронове, което значително стесни възможностите за прилагане на артилерията - доскоро основното средство за водене на масиран огън.
Понеже и двете армии залагат на масираните удари като ключов елемент от своята бойна доктрина, свиващите се възможности пред артилерията направиха планиращите бомби примамлива алтернатива. При запазване на тази посока на развитие, планиращите бомби ще придобиват все по-съществено значение и за двете страни, определяйки характера на следващата фаза от военните действия.
Както Русия, така и Украйна се придържат към доктрина, съсредоточена върху огневата мощ, при която артилерията и другите форми на непряк огън традиционно са били основният начин за поразяване на противниковите сили. Пехотата обикновено изпълнява по-скоро спомагателна функция, като поема контрола над територии, вече обработени от артилерийски обстрел, което дава възможност на артилерийските подразделения да продължат напред. Макар че тази доктрина не е претърпяла коренна промяна през хода на войната, и двете воюващи страни постепенно са принудени да намаляват зависимостта си от артилерията като основно средство за нанасяне на удари.
По данни на Military Balance Русия и Украйна са влезли във войната с 2 433 и съответно 1 176 гаубици. Според визуалните потвърждения на Oryx унищожени са 1 716 руски и 1 011 украински артилерийски оръдия. Макар че двете армии са попълвали своя артилерийски арсенал чрез чуждестранна подкрепа, собствено производство и осъвременяване на по-стари образци, тези загуби остават изключително сериозни.
Нужно е да се отчете и че данните на Oryx отразяват само минималния установен брой, докато реалните загуби вероятно са значително по-големи. Основната причина за тези мащабни загуби е активното използване на дронове, които обхождат бойното поле, издирвайки вражески гаубици - те биват засичани почти веднага след откриване на огън. Освен това дроновете издирват и поразяват превозните средства, доставящи боеприпаси за артилерията, като по този начин лишават гаубиците от снаряди, необходими им за водене на стрелба.
В резултат на това двете страни изтеглиха артилерийските си системи на по-голямо разстояние от бойната линия. Въпреки че част от системите с по-голям обсег все пак успяват да поразяват цели от тези отдалечени позиции, голяма част от останалата артилерия вече не може да бъде използвана пълноценно. За нанасяне на удари както Русия, така и Украйна все по-често се обръщат към минохвъргачки и дронове.
Проблемът е, че те носят значително по-малко боеприпаси в сравнение с класическата артилерия. Дори при съгласувани удари тези средства рядко постигат разрушителния ефект на продължителен артилерийски обстрел.
Заради тези затруднения и Русия, и Украйна имат нужда от друго решение, което да осигурява огнева мощ в достатъчни количества. Русия вече е започнала да компенсира този недостиг с планиращи бомби, а сега и Украйна поема по същия път.
В последните две години Русия превърна запасите си от бомби, останали от съветската епоха, в оръжия с прецизно насочване, способни да летят на разстояние. Най-често използваните модели са FAB-250, FAB-500, FAB-1500 и FAB-3000 - цифрата в названието показва номиналното тегло на бомбата в килограми. Всяка от тях е снабдена с Универсален модул за планиране и корекция (UMPK), който добавя сгъваеми крила, управляващи повърхности, инерциална навигационна система и спътникова насочваща апаратура. Благодарение на този комплект бомбата може да прелети между 60 и 80 километра след изхвърлянето ѝ от самолети като Су-34, Су-35 и Су-30.
Москва продължава да усъвършенства тези оръжия, отговаряйки на украинските мерки за противодействие. Първоначалните комплекти UMPK бяха неутрализирани от украинската електронна война, която успешно заглушаваше сигналите на сателитната навигация. В отговор руската страна оборудвала планиращите бомби с навигационни модули „Комета“, притежаващи по-висока устойчивост срещу заглушаване.
При най-новите модификации се разчита предимно на инерциална навигация в случаите, когато качеството на сателитните сигнали е занижено. Освен това комплектите UMPK били допълнително подобрени с цел разширяване на обхвата на бомбите - по-новите версии вече покриват дистанция до 95 километра, което позволява на самолетите-носители да останат извън зоната на действие на украинската противовъздушна отбрана.
През последния месец Русия рязко увеличи интензитета на прилагане на планиращи бомби - по данни само през първата седмица на юни са били изстреляни над 1 800 такива боеприпаса. Тази тенденция личи ясно и в публикациите на руското Министерство на отбраната. Докато в предходни месеци ведомството редовно качваше в своя канал в Telegram видеоматериали от артилерийски удари по цялата линия на фронта, сега акцентът се измества.
За разлика от Москва, Киев не притежава сравним по обем арсенал от авиационни бомби, наследен от съветската епоха, което сериозно затруднява прилагането на подобно оръжие от украинската страна.
Въпреки това чрез чуждестранна военна помощ Украйна е успяла да се сдобие с ограничено количество планиращи бомби. Сред тях е американският боеприпас GBU-62 JDAM-ER, използван при няколко прицизирани удара по значими руски обекти, включително при атаката срещу руска военна база на 31 май.
С разрастването на приложението на планиращите бомби и Русия, и Украйна ще продължават да насочват ресурси както към усъвършенстването на самата технология, така и към разработването на средства за противодействие срещу тези оръжия. Очаква се следващите поколения планиращи бомби да разполагат с по-съвременни сензори, изградени върху принципите на дроновата технология, което ще повиши точността им и ефективността им при водене на интензивни бойни действия.
Възможно е също да получат ракетно задвижване или малки реактивни двигатели, чрез които обхватът им да бъде увеличен. Паралелно с това системите за електронна война ще продължават да развиват капацитета си за заглушаване или подмяна на навигационните сигнали.
Ролята на планиращите бомби ще продължи да се увеличава с развоя на войната. Летното настъпление на руската армия, както и украинските контранастъпления, свързани с него, изискват провеждане на интензивни артилерийски обстрели с цел поразяване на противниковите сили и осигуряване на условия за придвижване на сухопътни части. Успоредно с това напредъкът в дроновите технологии ще ограничава още повече използването на артилерия, а никоя от двете страни не може да допусне да загуби способността си за нанасяне на масиран огън.
