"Целите на Израел са легитимни и намират широка международна подкрепа. Противопоставянето на тези цели няма да донесе ползи за Русия и Китай."
Това заяви пред БНР бившият министър на отбраната и експерт по сигурността Велизар Шаламанов по повод нарастващото напрежение между Израел и Иран.
Той отбеляза, че в Тел Авив действат по план – минимумът включва унищожаване на ядрените обекти, а максимумът – смяна на режима в Техеран. И двете цели обаче остават трудно постижими без съществена подкрепа от САЩ и без участие на вътрешни сили в Иран.
„Само с външен натиск страна като Иран не може да бъде променена“, категоричен е Шаламанов. По думите му очакванията са за сценарий, при който външният натиск създава условия за вътрешна трансформация.
Според него Израел е постигнал стратегическа изненада чрез операцията си и разчита на технологичното си превъзходство, включително чрез използване на дронове, кибератаки, разузнаване и контраразузнаване. Липсата на сухопътна граница с Иран също е в полза на израелската страна.
Висока обществена подкрепа и глобални залози
Шаламанов подчерта, че в Израел има висока обществена подкрепа за операцията, независимо от вътрешнополитическите разделения. Причината – усещането за екзистенциална заплаха не само за Израел, но и за целия регион.
"Целта е да се предотврати придобиването на ядрено оръжие от страна на Иран, което може да бъде използвано срещу Израел или предадено на съюзнически групировки", коментира експертът.
Той вижда подкрепата за Израел като част от усилията за възпиране на разширяващ се съюз от авторитарни режими – Иран, Русия, Северна Корея и в някаква степен Китай.
„Външната подкрепа за Иран, макар и не ярко изразена, е свързана с логиката на тази авторитарна ос. Подкрепата за Израел е около недопускането на ядрен пробив“, обясни той.
Провал на възпирането и сива зона на конфликти
Шаламанов смята, че настоящите конфликти са резултат от провал на класическите системи за възпиране. Според него именно Русия е отворила „вратата към хаоса“ с агресията си срещу Украйна, което е послужило като пример за Иран в настоящия сблъсък с Израел.
„Навлизаме в сива зона, където традиционното възпиране вече не работи. Новите технологии позволяват проксивойни с използване на изкуствен интелект, кибероперации и дистанционни удари“, казва експертът.
Той заключава, че докато не бъде намерен нов механизъм за ефективно възпиране, подобни конфликти ще се повтарят, като надеждата е Европа да остане извън този сценарий.
