Проект на меморандум за разбирателство между Иран и Съединените щати предвижда предоставяне на достъп до 12 милиарда долара от замразените ирански активи в рамките на 60 дни. Информацията беше разпространена от иранската държавна телевизия, която се позовава на неофициален препис на документа, за който се твърди, че е част от продължаващите преговори между Вашингтон и Техеран.
Според публикувания текст САЩ поемат ангажимент да осигурят на Иран „пълен достъп“ до средствата, като те могат да бъдат прехвърляни и използвани в банки на територията на страната или в други държави, посочени от Техеран, без допълнителни ограничения.
Темата за блокираните ирански активи остава сред най-чувствителните въпроси в диалога между двете държави. По данни на ирански медии стойността на замразените средства варира между 100 и 123 милиарда долара, като голяма част от тях са блокирани вследствие на американските санкции.
По-рано тази седмица иранската агенция „Тасним“ съобщи, че Техеран настоява за освобождаването на общо 24 милиарда долара. Според публикацията половината от сумата трябва да бъде предоставена веднага след обявяването на рамковия меморандум, а останалата част - чрез механизъм с ясни гаранции за последващо деблокиране.
В същото време Белият дом категорично отхвърли друга информация, разпространена от ирански медии. Според нея проектоспоразумението включвало ангажимент на Вашингтон за прекратяване на морската блокада срещу иранските пристанища и възстановяване на свободното корабоплаване през Ормузкия проток. Американската администрация определи тези твърдения като „пълна измислица“.
Докато дипломатическите контакти продължават, Вашингтон изпраща и сигнал за готовност за военен натиск при необходимост. По време на форума по сигурността „Диалог Шангри-Ла“ в Сингапур американският министър на отбраната Пийт Хегсет заяви, че Съединените щати са „напълно способни“ да подновят военни действия срещу Иран, ако ситуацията го наложи.
„Нашите запаси са напълно подходящи за тази цел“, подчерта Хегсет, като добави, че САЩ запазват готовност да реагират на всяко развитие в региона.
Преговорите между Вашингтон и Техеран се разглеждат като ключов фактор за бъдещата стабилност в Близкия изток, а въпросът за замразените активи остава сред основните условия за постигане на по-широко политическо споразумение.
Военен конфликт
Конфликтът между Съединените щати, Израел и Иран ескалира на 28 февруари 2026 г., когато Вашингтон и Тел Авив започват мащабна съвместна военна операция срещу цели на територията на Иран. Израел обявява операцията под името „Ревящ лъв“ (Lion’s Roar), докато Съединените щати използват обозначението „Епична ярост“ (Epic Fury).
Според израелските отбранителни сили в първата вълна от удари са участвали над 200 изтребителя, които са атакували приблизително 500 цели в различни части на страната. Сред поразените обекти са военни бази, инфраструктура на иранските сили за сигурност, както и съоръжения, свързани с ядрената и балистичната програма на Иран.
Вашингтон и Тел Авив определят операцията като превантивна, насочена към ограничаване на потенциални ядрени и ракетни заплахи от страна на Техеран и към защита на съюзниците им в региона.
Вечерта на 28 февруари израелски официален представител съобщава, че върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей е загинал при въздушен удар в Техеран. По-късно президентът на САЩ Доналд Тръмп също потвърждава информацията за смъртта на иранския лидер. Според първоначални данни при атаката са загинали и други високопоставени представители на иранското военно ръководство. Събитието се превръща в ключов момент в ескалацията на конфликта и предизвиква сериозни политически и обществени сътресения в страната.
В отговор Иран започва мащабна ответна операция, включваща балистични ракети, дронове и други оръжия, насочени срещу Израел, както и срещу американски военни обекти и съюзници на САЩ в Близкия изток. Ирански удари са регистрирани или прихванати в държави като Катар, Бахрейн, Обединените арабски емирства и Йордания, където се намират американски военни бази и стратегически инфраструктурни обекти.
Конфликтът бързо придобива регионално измерение, като различни съюзнически групировки и сили в Близкия изток се включват индиректно. Паралелно с това Иран отправя предупреждения, че може да застраши стратегически морски маршрути, включително Ормузкия пролив, през който преминава значителна част от световния износ на петрол.
Военните действия водят и до значителни цивилни жертви и разрушения. Удари засягат жилищни райони и инфраструктура в няколко ирански града, като има данни за десетки загинали и ранени, включително деца. Международни правозащитни организации призовават за разследване на някои от атаките, сред които и удар по училище, който според тях може да представлява военно престъпление.
Междувременно Съединените щати и Израел продължават въздушните операции срещу военни и стратегически цели в Иран. По думите на американски официални представители кампанията може да продължи седмици и да бъде разширена, ако Техеран не прекрати военните си действия.
Международната общност реагира с призиви за незабавна деескалация и дипломатическо решение. Европейски държави, Организацията на обединените нации и редица международни организации изразяват сериозна загриженост, че продължаващата ескалация може да доведе до по-широка регионална война и сериозни нарушения на международното право.
В началото на април 2026 г. с посредничеството на Пакистан беше постигнато временно примирие между Иран, САЩ и Израел, което впоследствие беше удължавано няколко пъти на фона на продължаващи преговори за по-трайно споразумение. Въпреки официалното прекратяване на активните бойни действия, през следващите седмици бяха регистрирани отделни инциденти, взаимни обвинения в нарушения на примирието и напрежение около корабоплаването в Ормузкия пролив.
Към края на май 2026 г. Вашингтон и Техеран обсъждат проект на меморандум за разбирателство, който предвижда удължаване на примирието с още 60 дни, постепенно възстановяване на морския трафик в Ормузкия пролив и начало на нов етап от преговорите по ядрената програма на Иран. Сред основните спорни въпроси остават съдбата на иранските запаси от обогатен уран, бъдещето на санкциите и достъпът на Техеран до десетки милиарди долари замразени активи в чужбина.
