Европейският стълб в НАТО трябва сериозно да повиши капацитета си и да премине към ново технологично ниво. Това заяви бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов в ефира на NOVA NEWS по повод провеждащата се среща на върха на НАТО в турската столица Анкара.
България пред критичен етап за модернизация в НАТО
Европейският стълб в Северноатлантическия алианс трябва сериозно да увеличи капацитета си и да направи крачка към ново технологично ниво. Това заяви бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов пред NOVA NEWS във връзка със срещата на върха на НАТО, която се провежда в турската столица Анкара.
По неговите думи през следващите години сигурността на Стария континент ще зависи преди всичко от иновациите, от широкото индустриално сътрудничество и от интеграцията на бойния опит, натрупан в Югоизточна Европа.
Инвестиция в новото поколение отбрана
Бившият военен министър посочи, че най-важният сигнал от настоящата среща е свързан с възможността европейските страни да продължат да подкрепят Украйна, извличайки едновременно ценни поуки от реалните военни действия там. Шаламанов определи този процес като стратегическа инвестиция в изграждането на „НАТО 3.0“.
„Този опит ще бъде най-ценната инвестиция в „НАТО 3.0“, в придобиване на нови способности и в увеличаване на капацитета с цел възпиране на бъдеща агресия от Русия към европейски страни“, посочи той.
Той изтъкна, че съвместната работа във военнопромишлената сфера с украинската страна може да се превърне в силен тласък за модернизацията на Европа. Според Шаламанов България трябва пълноценно да се възползва от двустранното споразумение за сигурност, защото „това е най-важният инструмент за модернизация на българската армия и за трансформация на българската индустрия“.
Лидерите и новата архитектура за сигурност
Що се отнася до интеграцията на Украйна в международните структури, Шаламанов направи ясно разграничение между процесите, свързани с членството в Европейския съюз, и тези, свързани с Алианса.
Той посочи, че процедурата за членство на Украйна в ЕС вече е стартирала. По думите му въпросът за влизането на страната в НАТО засега не стои на дневен ред, защото приоритет е спирането на руската агресия. Бившият министър добави, че връзките между НАТО и Киев остават изключително тесни.
Вниманието по време на срещата в Турция е насочено и към присъствието на американския президент Доналд Тръмп. Неговата роля се разглежда като централна за преодоляването на сложните геополитически проблеми, свързани с конфликта.
„Неговата роля е ролята на президент на най-мощната страна в НАТО, която е стълб в развитието на алианса. Тази роля е насочена към адресиране на трудните въпроси, каквито могат да бъдат поставени само от лидер от калибъра на Тръмп като президент на САЩ, от друга страна към решаването на тези трудни въпроси в съгласие“, смята Шаламанов.
Той обърна внимание и на значимата позиция на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Това се дължи на военната сила, икономическия ресурс и стратегическото географско положение на Турция.
Регионални сигнали и ползи за България
Именно българските институции носят пълната отговорност за това доколко успешно страната ще използва възможностите за споделена отбрана в рамките на евроатлантическата общност.
„Дори с трудности България реализира много ползи от членството в НАТО и ЕС. Най-съществената трансформация предстои, затова е толкова критично как днес ще работим в НАТО и ЕС“, каза още Шаламанов.
Следващата голяма среща на Алианса ще се проведе в албанската столица Тирана. Шаламанов посочва, че този избор носи ясно политическо послание – засилен фокус върху Югоизточна Европа и държавите от региона, които се ползват със статут на ключови съюзници.
