Хиляди майки, които погребаха децата си, не плачат – те танцуват след новината за смъртта на Али Хаменей. Това каза в „120 минути“ Фирузе Акбари, която живее в България от няколко години, след като успява да избяга от Иран заедно с малкия си син.
„Дори в момента не мога да поема въздух“, споделя тя.
„48 години иранският народ беше под натиска на този режим. Нашите родители бяха убити, нашите младежи бяха убити. 50 дни не можах да спя, 50 дни очаквах момента, в който да чуя, че Хаменей е убит“, споделя Фирузе.
„Исках да го предадат на иранците, на майките на убитите хора. Все пак беше убит и тази новина е много ценна за иранския народ. Това шокира всички“, допълва тя.
Фирузе разказва, че нито един от иранците, с които се е чула, не е могъл да повярва, че той го няма.
„Ние само погледнахме телефоните си и не вярвахме, че един човек, който толкова години подлагаше на натиск хората, умря“, казва иранката.
По думите ѝ революцията е започнала вътре в Иран, защото 95% от хората са искали този режим, който е убил милиони хора, да приключи.
Тя каза още, че искат Реза Пахлави - живеещият в изгнание син на последния ирански шах, да оглави страната.
„Той е единственият човек, след когото се събират хората. В един глас искат той да дойде на власт“, каза Фирузе.
„Жените имаха голяма роля в тази революция. Заедно се борихме и давахме жертви. Една жена беше убита с изстрел. Първият мъж, който отиде да вземе тялото ѝ, беше убит. Втори, трети... Шестима мъже отидоха да вземат тялото ѝ и бяха убити. Това показва смелостта на мъжете и жените. Ние сме заедно в това“, разказва още Фирузе Акбари.
Преди седем години решава да напусне Иран, защото жените не са имали свобода и се е страхувала да излезе навън.
„Когато жените виждахме полицай, винаги се страхувахме и бягахме. Аз все още, като видя и тук полицай, се страхувам. Няколко пъти ме задържаха заради забрадката ми. Исках да осигуря свободен живот на детето си и то да не вижда това, което аз съм преживяла“, споделя Фирузе.
Казва, че в момента най-голямата мечта на иранците е да видят усмивки по лицата на хората и свободни жени. По думите ѝ много иранци искат да се върнат в своята държава.
