Край главната помпена станция на Буча трима инженери, загърнати в парки, работят над аварийния генератор, който осигурява вода за украинския град. Един от тях държи пистолет за горещ въздух до филтъра на генератора, опитвайки се да го размрази, а лицето му е зачервено от снеговалежа и дневната температура от -12 °C, съобщава журналистът Питър Бомонт в статия за The Guardian.
В статията се посочва, че кметът на града Анатолий Федорук внимателно наблюдава работата. Генераторът в неговия кабинет също е замръзнал, когато журналистът го посещава, и той се извинява, че не може да го почерпи кафе.
Бомонт отбелязва, че преди четири години, в първите дни на руската инвазия в Украйна, Буча и съседният град Ирпен станаха символ на жестокостта на кратката руска окупация, съпроводена с убийства на цивилни граждани.
Подчертава се, че въпреки че сградите в Буча са основно ремонтирани, а руските войски отдавна са се оттеглили, продължаващата война все още се усеща осезаемо тук, особено след атаките на Русия срещу енергийната инфраструктура.
Температурата на въздуха навън е паднала до -20 °C, поради което в страната е обявено извънредно положение.
28-годишният Александър Бартков в кафене „Баткава“, облечен с качулка и ски яке, чака генераторът да загрее, за да включи еспресо машината и да обслужи първия си клиент.
„Напоследък през осемте-девет часа, в които обикновено работим, имаме електричество само три-четири часа. Така е през цялата зима. Но след последното голямо нападение (9 януари) ситуацията се влоши.
Тогава прекарахме цял ден без ток. Не мисля, че това е най-лошото място в Украйна. Всички се борят“, разказва той. Бартков прогнозира, че в тези условия не всеки бизнес ще оцелее.
Журналистът отбелязва, че макар кметът да признава, че Буча не успява да спазва графика за ограничения (3 часа ток, 6 часа без ток), според него ситуацията е по-добра, отколкото в някои райони на Киев. „Децата ми живеят в многоетажен блок без електричество. Молят ме да ги взема при себе си“, споделя Федорук.
Кметът обяснява, че в по-новите агломерации като Буча градовете са разработили децентрализирана система на електрозахранване, която е по-устойчива на атаки.
„Енергийните системи в градовете бяха изградени по времето на бившия Съветски съюз с големи електроцентрали, от които зависят цели населени места“, споделя той. Вторият проблем е, че тъй като са строени в съветската епоха, Москва знае точното им местоположение.
„Руснаците знаеха, че наближава период на силни студове, и искаха да ударят електроцентралите точно тогава“, отбелязва Федорук.
Използването на зимата като оръжие прави дори най-добре подготвените мерки недостатъчни. Бомонт дава пример с къща, построена от полското правителство за настаняване на разселени семейства. Там отоплението зависи изцяло от електрически печки.
31-годишната Виталина Цисар, мениджър на сградата, разказва за последствията от въздушния удар на 13 януари: „Беше един часа през нощта, токът спря веднага.
За два часа стана много студено. Температурата падна до 6 °C вътре.“ Генераторът в сградата също замръзнал при -20 °C и успели да го пуснат едва в 9 сутринта, като мощността му стигала само за един радиатор в общата стая.
Поради продължаващите атаки с дронове и ракети, правителството предупреди в петък, че енергийните запаси са за около 20 дни, и нареди на чиновниците да търсят възможности за внос на електроенергия. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) нарече руските атаки срещу ТЕЦ-овете „престъпления срещу човечеството“.
Кметът на Буча обаче остава уверен: „Преди четири години Русия заяви, че ще превземе Киев за три дни, но претърпя поражение. Тогава разбраха, че войната ще е дълга и започнаха да се опитват да ни изтощят. Но ние стоим. Все още се защитаваме.“
