Балтийско море се превръща в бойно поле между НАТО и Русия Полша, Швеция и други страни купуват подводници, за да защитят газопроводите, но НАТО ще отдели години за създаването на система за охрана в Балтийско море, пише The Economist.
В сравнение с огромните руски атомни подводници, шведската a26, с дължина от едва 66 метра, е компактен модел. Но това, което липсва на подводницата, произведена от Saab, по размер, се компенсира с нейните способности за прикритие и наблюдение. Вграден в носа портал ѝ позволява да разгръща подводни дронове, сензори или водолази на морското дъно.
За мътните води на Балтийско море и за студената война, която се разгръща под тях, a 26 предлага най-добрата възвръщаемост на инвестицията. Поне това беше заключението, до което стигна полското правителство на 26 ноември, когато реши да купи три от корабите за приблизително 2,8 млрд. долара.
На страните-членки на НАТО обаче ще са необходими години, за да създадат интегрирана система за наблюдение в Балтийско море, пише списанието, цитирано от Фокус.
Отбелязва се, че наличните технологии за наблюдение в Латвия, Литва, Естония, Полша и други страни от Балтийския регион не се справят достатъчно добре със задачите. Плитките води и затрупаното дъно създават акустичен шум, движението на корабите маскира подводната активност, а силните промени в солеността изкривяват звуковите вълни, пише изданието.
Въпреки това, в момента разработването на интегрирана система за наблюдение е ключова цел на Северноатлантическия алианс за региона, продължават авторите на публикацията.
В статията се посочва също, че инициативата, предложена от Украйна и Естония, за затваряне на достъпа до Балтийско море за танкери, свързани с транспортирането на руски петрол, почти сигурно нарушава международното право.
