След началото на войната в Украйна хиляди украински деца, намиращи се под опеката на държавата, бяха евакуирани в чужбина.
Престоят им в други страни е бил замислен като временен. Някои деца обаче, след като се адаптираха към живота в Европа, не искат да се върнат в Украйна. Това беше съобщено в статия на The Guardian за съдбите на украинските сираци.
Едно такова дете е Денис (името е променено от съображения за сигурност), който беше отведен през март 2022 г. заедно с повече от сто други деца от сиропиталището му в Бердянск в малко селце в италианските Алпи.
В началото 15-годишният младеж се чувствал изгубен и носталгичен. „Украйна е всичко, което някога съм познавал. Никога не съм бил далеч от нея през живота си“, казва той.
С течение на времето Денис започнал да учи в местно училище, да си създава приятелства и да се адаптира към живота в Италия. Той казва, че тогава е видял възможност да живее различен живот.
„Започнах да осъзнавам, че мога да живея съвсем различен живот. Живот, който не включва въздушни удари и бедност и който би могъл да ми предложи по-добри възможности за бъдещето“, цитира го изданието.
Хиляди деца, или настанени под държавни грижи, или отнети от семейства поради неадекватни грижи, се озоваха извън Украйна след евакуацията.
Впоследствие украинските власти върнаха повечето от тях, но над 1500 деца остават в други европейски страни. В някои случаи италианските съдилища застанаха на страната на децата и техните осиновители, които отказват да се съобразят с исканията на Киев за репатриране.
Ситуацията ескалира през април 2026 г., когато 15-годишно украинско момче, евакуирано в Италия, беше осиновено от италианско семейство, въпреки че родителите и двете му сестри останаха в Украйна и искаха детето да бъде върнато.
„Гардиън“ припомня, че Украйна преустанови международните осиновявания през май 2022 г., опасявайки се от незаконното отвеждане и трафик на деца.
Междувременно някои от завърналите се деца са се сблъскали с проблеми в Украйна. „Гардиън“ съобщава историята на момиче на име Евелина, което след почти две години в приемно семейство в Сицилия е върнато в Украйна и настанено в сиропиталище от семеен тип.
Според Евелина семейството ѝ е конфискувало телефона ѝ и ѝ е попречило да общува с италианското семейство, което я е приютило през целия ѝ престой в Италия повече от година.
„Бях затворена у дома и не ходех на училище. Излизах от стаята си единствено за час по английски веднъж седмично или за църква в неделя“, казва тя. „Чувствах се много потисната; не разбирах защо ме накараха да се върна и да живея по този начин.“
Когато най-накрая през есента на 2024 г. получава нов телефон, Евелина успява да си направи акаунт в Telegram и прекарва часове в разговори с италианската си приемна майка – единственото бягство за ума от иначе дългите и скучни дни. „Липсваше ми. Постоянно я молех да дойде, да ме вземе и да ме върне в Сицилия“, разказва тя.
Евелина споделя, че новото ѝ семейство я е заснемало на видео как се разхожда нагоре-надолу по улицата пред дома им – като доказателство, че прави поне минимално количество физически упражнения и излиза от къщата. След като споделя притесненията си с италианското семейство, телефонът на Евелина отново е конфискуван, а акаунтите ѝ в WhatsApp и Telegram – окончателно изтрити.
Сега, след като е навършила 18 години, тя възнамерява да напусне Украйна и да се върне в ЕС.
„Нямаше смисъл да ни принуждават да се връщаме, тъй като повечето от нас са планирали да си тръгнем така или иначе, когато навършим 18 години, благодарение на връзките, които бяхме създали в Европа.
В крайна сметка беше несправедливо да се преструваме, че просто ще се насладим на кратък период на свобода в Европа и след това ще се върнем на място, което не може да ни предложи толкова, колкото една страна от ЕС може сега“, казва тя.
Съдбата на Денис се развила малко по-различно. Неговата група, евакуирана в италиански град, се завърна в Украйна през август 2024 г. По това време Денис е на 17 години, така че се страхувал от евентуална мобилизация след завръщането си. Младият мъж успял да остане в Италия благодарение на местните съдилища. Сега работи като сервитьор и планира да продължи да живее в Италия.
Той казва, че онези, които в крайна сметка са се върнали, споделят, че съжаляват за избора си, и че мнозина не остават при осиновителите, а в институции, където няма течаща вода или електричество и където в една стая живеят до шестима души.
Той разказва, че редовно им се налага да се крият в бункери, тъй като дори западните райони на Украйна са обект на руски атаки. „Това доказва, че не са мислели за нашето благополучие и безопасност“, казва той.
Максим, друго сираче от групата в Рота д’Иманя, споделя, че е приел репатрирането неохотно, само за да се премести в Германия три месеца по-късно, когато навършва 18 години. „Украйна се промени твърде много през последните години. За нас, младите, там няма перспектива. Бъдещето ми е в ЕС.“
Диего Моска, който е отговарял за групата украински сираци в Рота д’Иманя, казва, че заради спора около репатрирането децата са били „подхвърляни като топка за тенис между двете страни“.
„Тази ситуация ги е травмирала и ще остави трайни белези в психиката им. Осигуряването на психологическа подкрепа за завърналите се трябва да бъде приоритет пред демографските съображения.“
Превод и редакция: БЛИЦ
