Днешната тема дойде сама рано сутринта, още на първото кръстовище. Трябваше да се включа в пътя с предимство, но по него имаше “гирлянд” от коли. Изчаках да се появи достатъчно разстояние, за да се включа, и през това време (за три минути!!!) зад мен се наредиха десет коли. И като се разсвиркаха! И като ми задумка сърцето! А във върволицата пред мен няма разстояние! Бибиткат те, а аз си мисля, че си мислят: “Къде си тръгнала, като не можеш да караш?!”.

Отдавна отлагам да разгледаме темата за критиката, критичното отношение, как да го приема, как да го преживея и как да продължа напред.

В тази връзка какво сподели жена, която консултирах, четете в zdrave.to