Като човешки същества ние не познаваме своята цялостност, отъждествяваме се само с онези части от себе си, които познаваме. Това, което ни липсва и което не познаваме, е нашата сянка. Можем обаче да използваме различни житейски трудности, за да осветлим и опознаем тъмните си части, след което да ги интегрираме в себе си.

В книгата “Болестта като път” авторите Т. Детлефсен и Р. Далке отбелязват: “Да бъдеш мъж значи да се идентифицираш с мъжките полюси на своята душа, при което женският елемент автоматично попада в сферата на сенките. Ако бъдеш жена, означава да се идентифицираш с женския полюс на душата, при което мъжкият попада в сферата на сенките.

Задачата на всеки от нас е да осъзнае своята сянка. Това можем да направим по околния път на проекцията. Онова, което ни липсва, търсим и намираме чрез външното (взаимоотношенията с партньора), макар то винаги да е в нас”. Мъжът може да осъзнае своята женска част от душата само чрез проекцията върху една конкретна жена. Жената също. 

Още за тази трудна динамика четете в най-полезния сайт Zdrave.to.