Невероятно, но факт! Лошите чувства водят до редица болести, засягат важни органи!

Това, което мислим и чувстваме има пряко влияние върху качеството на живот. Емоциите, които задържаме в себе си могат някой ден внезапно да „скъсат бента“ и да се превърнат в опустошително бедствие за нас самите. Негативните емоции като тревогата, стреса, страха, гнева, ревността, ненавистта могат да бъдат пагубни за нашето здраве, пише "Мениджър Нюз", позовавайки се на Psyhology Today.

Ето 10 научни доказателства на какво вреди всяка от тях:

1. Гняв: сърце и черен дроб

Гневът е силна емоция, предизвикана от отчаяние, болка, разочарование или пък заплаха. На чисто физиологично ниво влияе на логическите способности и повишава риска от сърдечно-съдови заболявания. Изследване през 2015 година доказа, че рискът от инфаркт нараства 8,5 пъти два часа след изблик на силен гняв. Гневът също така повишава нивото на цитокините – молекули, които предизвикват възпаленията – което повишава риска от отключване на артрит, диабет и рак.

2. Тревожност: стомах и далак

Хроничната тревожност може да предизвика цял куп здравословно проблеми, но първо се прицелва в далака и стомаха. Безпокойството, зациклянето върху тревожни мисли често води до изявени стомашни оплаквания като гадене, диария и т.н..

И това е интересно: Защо жени на 30-40 г. пилеят живота си с мъжа чаровник - четете тази и още полезни новини на zdrave.to

3. Тъга: бели дробове

От всички чувства, които изпитваме през живота, тъгата е най-продължителната емоция. Мъката нарушава естествения ритъм на дишане, предизвиква спазми на белите дробове и бронхите. Депресията и меланхолията също така се отразяват зле на кожата и водят до ниско съдържание на кислород в кръвта.

4. Стрес: сърце и мозък

Всеки преживава стреса различно. В неголеми дози, ежедневният стрес дори е полезен и ни помага да се справяме с обичайните си задачи и задължения. Но, когато се натрупа прекалено, може да повлече след себе си високо кръвно налягане, астма, стомашна язва, синдром на раздразненото дебело черво. Освен това доказано е един от главните виновници за сърдечно-съдовите заболявания. Той повишава кръвното налягане и нивото на лошия холестерол, а също така тласка към вредни навици като тютюнопушене, преяждане, обездвижване – все фактори, които увреждат кръвоносните съдове. Стресът също така може да провокира още заболявания и неразположения като:

Косопад

Язви в устната кухина

Безсъние,

Главоболие

Раздразнителност

Хронични болки във врата и раменете

Скелетно-мускулни болки

Нервни тикове

Псориазис и екзема

Разстройства в работата на репродуктивната система.

Различни заболявания на храносмилателната система като гастрит, язва на стомаха и дванайсетопръстника, язвен колит

5. Самота: сърце

Чувството за самотност е състояние, което може да доведе до дълбока меланхолия. Самотата е сериозна заплаха за здравето. Когато самотата ни тежи, мозъкът ни произвежда повече стресови хормони, които предизвикват депресия. Това, от своя страна, влияе на кръвното налягане и качеството на съня. Редица изследвания са показали, че самотността повишава риска от психични заболявания и е фактор за възникване на инсулти и коронарна болест на сърцето. Самотата дава негативно отражение и на имунната система. Установено е, че самотните хора страдат по-често от възпаления като вторична реакция от атакуван от стреса имунитет.

6. Страх: бъбреци и надбъбречни жлези

Състоянието на страх рязко намалява притока на енергия в тялото и включва защитните му реакции като се забавя дишането и кръвната циркулация – да, буквално „застиваме от страх“. Но най-много страхът се отразява на бъбреците. Също така заставя надбъбречните жлези да произвеждат повече хормони на стреса, което оказва разрушително въздействие на организма. Силният страх може да предизвика болки и болести на бъбреците, кръста, надбъбречните жлези, а също и на отделителната система.

7. Шок: бъбреци и сърце

Внезапният шок изважда организма от равновесие. Това е травмираща реакция, нанасяща най-големи поражения на сърцето и бъбреците като причинява учестено сърцебиено, свръхпроизводство на адреналин, безсъние, стрес и тревожност. Преживян силен шок може дори да промени мозъчната структура.

8. Раздразнителност и ненавист: черен дроб и сърце

Тези емоции водят до болезнено стягане в гърдите, хипертензия и учестено сърцебиене. А всичко това заедно повишава риска от хипертония. Доказано е също така, че раздразнителните хора са значително по-предразположени към клетъчно стареене в сравнение с позитивните и спокойните характери. Раздразнителността също така влияе лошо на черния дроб. При словесно изразяване на ненавист човек вдишва повече плътни молекули, съдържащи токсини, които увреждат черния дроб и жлъчката.

9. Ревност и завист: мозък, жлъчка, черен дроб

Ревността, отчаянието, завистта влияят пряко на нашия мозък, жлъчка и черен дроб. Доказано от науката е, че ревността забавя когнитивните способности и влошава зрението. Тя предизвиква и симптоми на стреса, тревожността и депресията, което отново води до свръхпроизводство и пренасищена на кръвта със стресовите хормони адреналин и норадреналин. Ревността предизвиква застойни процеси в черния дроб, от което следват отслабване на имунната система, безсъние, хипертония,сърцебиене, високи нива на лош холестерол, влошено храносмилане.

10. Тревога: стомах, панкреас

Тревогите са нормална част от живота, но когато се превърнат в негов постоянен спътник, оказват разрушително въздействие на физическото и психическото здраве. Стомашно-чревните заболявания често са в тясна връзка с тревожността. А тревожните разстройства са рисков фактор за редица хронични заболявания на различни системи и органи.