Спомнете си тази картина - любим човек стои пред вас, загадъчно ви гледа, едва стаява усмивката си, а после тържествено и с гордост ви поднася подарък. Сърцето ви бие учестено, пръстите, които разкъсват красивата опаковка, издават вълнението ви.
Питате се какво има вътре, молите се да ви хареса и да е точно това, за което мечтаете, или поне да е скъпо, уникално или направено специално за вас. Ами този, който ви прави подаръкът? Той как се чувства? През неговата глава какво минава? Нещо като “Дано уцелих, дано го/я впечатля, дай Боже да го/я покоря и да чуя: “Ти си велик/а!!! Благодаряяяяяяяя!”.
Казвам това последното със закачка, но... декември и предстоящите празници ме провокираха да си помисля за подаръците.
Защо си подаряваме подаръци? Какво всъщност правим, когато си подаряваме подаръци? Какъв е смисълът на този акт? Какво е посланието? Какво показваме, когато подаряваме? Можем ли наистина да подаряваме подаръци? А можем ли да получаваме? Kaкво смятат психолозите, четете в zdrave.to
