Д-р Илиев от Берн с шокиращи разкрития след трагедията с млада жена във врачанската болница
Проблемът с претоварването на здравната система не е просто приятно хрумване на математици, лекари с мишки и плъхове и теоретици-епидемиолози, заявява той
Не обвинявайте лекарите и екипа, жената на регистратурата може да е била обикновена секретарка, която не е лекар. Не съдете прибързано. Това написа в профила си във Фейсбук ръководителят на инфекциозна лаборатория в Берн д-р Аспарух Илиев по повод трагедията, която се разигра с млада жена в Спешното отделение на врачанската болница.
Както БЛИЦ съобщи, 43-годишната жена почина пред очите на невръстното си дете, докато чакат с мъжа й да бъде приета в здравното заведение.
"Детско е да реагираме на клип за починал човек, а когато чуем за 100 умрели на ден от Ковид, повдигаме рамене. Трябва ли да виждаме смъртта в очите, за да я приемем за съществуваща?
Във времето на клиничната ми работа (за голямо съжаление на някои не съм бил винаги доктора с мишките и плъховете) давах нощни дежурства едновременно в интензивно, приемно и стационарно отделение в малка болницата в Германия. 12 интензивни легла, 70 стационар и приемно с около 10-14 приети пациенти на нощ - конвейр. И си сам. Плюс един хирург, който обаче често влизаше на операции и трябваше да поемам през нощта тогава и хирургичните пациенти.
Правиш всичко - интубираш, слагаш централни пътища (в Германия всеки интернист го прави, нямаш лукса да си викаш анестезиолози в малки болници през нощта, освен в много краен случай), реанимираш. Старшият лекар беше само на телефона и идваше в болницата в краен случай.
Когато се наложи да реанимираш един пациент (а понякога и повече от един), а на входа чака линейка със спешен случай, хирургът оперира и не може да ти помогне, а ти си с 3-4 сестри в болницата, докато дойде "подкрепление" си сам", споделя той.
"Невъзможно е физически да се разделиш на 4. На едно дежурство в събота имах 4 пациента с анафилактичен шок, изпонажилени от стършели в центъра на града по едно и също време, плюс един инфаркт. Кое по-напред?", пише още д-р Илиев.
Публикуваме пълния текст на коментара му без редакторска намеса:
Ужасна ситуация с починала жена във Враца.
На първо място, от уважение към нея е добре клипът да не се разпространява - след някоя и друга година едва ли детето й ще е много щастливо да изживява по социалните медии смъртта на майка си отново и отново. Въпрос на етика, да не ставаме сеирджии.
На второ място - не бързайте с присъдите, а проверете какво е станало.
Детско е да реагираме на клип за починал човек, а когато чуем за 100 умрели на ден от Ковид, повдигаме рамене. Трябва ли да виждаме смъртта в очите, за да я приемем за съществуваща?
Във времето на клиничната ми работа (за голямо съжаление на някои не съм бил винаги доктора с мишките и плъховете) давах нощни дежурства едновременно в интензивно, приемно и стационарно отделение в малка болницата в Германия. 12 интензивни легла, 70 стационар и приемно с около 10-14 приети пациенти на нощ - конвейр. И си сам. Плюс един хирург, който обаче често влизаше на операции и трябваше да поемам през нощта тогава и хирургичните пациенти.
Правиш всичко - интубираш, слагаш централни пътища (в Германия всеки интернист го прави, нямаш лукса да си викаш анестезиолози в малки болници през нощта, освен в много краен случай), реанимираш.
Старшият лекар беше само на телефона и идваше в болницата в краен случай. Когато се наложи да реанимираш един пациент (а понякога и повече от един), а на входа чака линейка със спешен случай, хирургът оперира и не може да ти помогне, а ти си с 3-4 сестри в болницата, докато дойде "подкрепление" си сам.
Невъзможно е физически да се разделиш на 4. На едно дежурство в събота имах 4 пациента с анафилактичен шок, изпонажилени от стършели в центъра на града по едно и също време, плюс един инфаркт. Кое по-напред? За щастие екип с прекрасни сестри, които изпълняват, каквото им се каже, а ти нямаш време за 12 часа да се изпикаеш.
Разберете, че всяка една здравна система има лимит, ограничения, зависещи от хората в нея. Не можеш да реанимираш двама души, колкото и да искаш, ако нямаш екип. Дори сам човек не може да реанимира сам пациент повече от 5 минути без да бъде сменен.
Проблемът с претоварването на здравната система не е просто приятно хрумване на математици, лекари с мишки и плъхове и теоретици-епидемиолози. Това е реален проблем.
И точно това се случва в момента в цяла България. Проблем в болницата във Враца може и да има, но може и да е имало и друг спешен случай в момента. Не обвинявайте лекарите и екипа, жената на регистратурата може да е била обикновена секретарка, която не е лекар. Не съдете прибързано.