Д-р Константин Маламов специализира в ендокринологията, спортната медицина, храненето и медицината на дълголетието. Той се стреми да лекува причината, а не симптомите на медицинския проблем чрез най-ефективните методи, чрез лично отношение, чрез персонални програми и обръщане на процеса на стареене.
- Д-р Маламов, прочетох една ваша мисъл „Медицината не трябва да бъде за бързи решения, тя трябва да изгражда по-здрави, по-силни, по-устойчиви хора“. Звучи много добре, но разкажете малко повече за този ваш метод във времена когато човек казва «Искам да ми дадете едно хапче, да го изпия и да ми мине».
- Да, доста често след бързите решения, бързите резултати, следва една негативна каскада - доста бързо положителните резултати стават негативни. С всеки аспект в живота е така. И бързите пари, и бързите резултати. Тук все пак се стремим към дългосрочен план. Всичко това е един маратон и ние всеки ден инвестираме по една малка стъпка, по една малка летвичка, в нашето здраве, в нашето дълголетие. Няма как да има едно хапче, което да решава всички проблеми. Както виждаме, всички знаменитости, предприемачи, богатите семейства и родове имат изградени навици: конна езда, тренировки, поло, всеки ден ходят, внимават как се хранят, умерени във всичко. Това са всекидневни стъпки за нашето здраве.
За съжаление, повечето хора искат нещо на момента. Дали заради дефицита на внимание, те искат бързи решения, бързи резултати. В един момент това изиграва много лоши шега, особено с така познатия йо-йо-ефект при хората, които веднъж са качили килограми. Следователно започват някаква диета, за да свалят килограми. В един момент спират тази диета, мислят, че могат по старому да продължат и отново качват килограмите. Затова аз винаги казвам какво би могъл един пациент да прави, докато той е жив? Изборът на храни, изборът на тренировки, изборът на различни движения извън тренировките, за да го оформи като алгоритъм и да го следва. Златното правило 80 на 20 важи навсякъде, както и в случая.
- Тоест, 20% усилие на пациента, 80% от ваша страна или обратното?
- Много често казвам, че ние сме 50 на 50. За 80 на 20 важи правилото 80% да бъдат стриктни, 20% да има нещо, което просто да им действа благоприятно на самата психика. Да знаят, да кажем, че събота и неделя имат една награда, или пък веднъж на две седмици си дават награда. Това е чисто психологически трик.
Иначе винаги казвам 100% от мен, 100% от пациента. Това е едно сътрудничество от мен и от него, за да може да направим перфектния план, който да спазва.
- Но повечето диети те лишават от нещо - от глутен, от въглехидрати... Може ли една такава диета да се спазва през целия живот? Това няма ли да доведе до дефицит на организма?
- Самият термин „диета“ е с терапевтична цел. Всички диети, които са измислени са имали дадена терапевтична цел, за да послужат за определено време. С моите пациенти ние акцентираме, че това трябва да бъде начин на живота, без лишение от определени хранителни групи. Защото когато елиминират една цяла хранителна група влизат в калориен дефицит и ако го спазват, свалят килограми. Но тук идеята е, че всички тези диети са с цел терапия. Не са много хората с непоносимост към глутена. Има такива с нетолеранс към лактозата, но пак опираме до минималната доза. Някои ако изпият една чаша могат да имат неразположение от прясното мляко, но ако изпият половин чаша или да кажем 50-100 милилитра те ще го разградят и няма да имат проблеми. Това, което винаги казвам на моите пациенти е да не мислят за термина диета, а за начина на хранене. Как бих могъл да се храня за дългосрочен план? Кои храни са ми приятни да ги консумирам всеки ден или 3-4 пъти в седмицата? Колко енергия изразходвам в ежедневието? Днес ще спортувам ли, дали ще играя тенис, футбол, на фитнес ли ще ходя или на пилатес? Ако спортувам, тогава енергийният източник ще бъде от повече въглехидрати, по-малко мазнини, умерен протеин. Ако пък, ако цял ден не спортувам, то тогава ще намаля въглехидратите. Всички тези въпроси, когато ги задам към своят пациент, той започва по-аналитично да мисли и казва „Добре, това мога да го спазвам. Докторе, искам събота и неделя да имам малко по-свободна програма. Аз казвам, добре, окей“. В случая, намираме перфектна програма за даден човек, който не възприема вече храненето като диета, като нещо, което ще го лиши. А го приема като начин на хранене, който ще му помага.
Имам пациенти международни шофьори, предприемачи, които имат нон-стоп срещи. Няма как да изисквам от тях да се хранят в определени часове, тъй като това ще отнема от техния фокус. Но човекът може да прави фастинг в дните когато е зает, а в събота и неделя, когато има повече време, може да направи три хранения. Постоянно да има една ротация в храната, защото ние все пак се адаптираме към всяко нещо и то сравнително бързо. И стигаме до т.нар. плато, когато вече трябва да търсим нещо друго, което да подобри ефектите от диетата и да стимулира свалянето на килограмите или пък каквото друго е нужно за процеса, който следим.
- Значи вие правите режим по кройка на пациента.
- Да, това е перфектният и работещият дългосрочен план.
- Вие казахте „плато“, това означава, че се стига до някакво ниво, от което нататък човек не може да слабее, ако не промени нещата.
- Да, стига се до плато, когато хората свалят 10, 20, 30 килограма. То няма как. В даден момент ще има плато. Всеки един пациент, каквато и програма да спазва при какъвто и да е специалист, просто трябва да бъде търпелив и да има вяра. Защото има хора, които свалят 20-30 килограма и изведнъж през последните 2 месеца са свалили само 2 килограма, но това пак е резултат. Това пак си е прогрес, така че човек трябва да бъда търпелив. Няма как килограмите да са качени за период от 20 години, изведнъж за една година рязко да искат да ги свалят. Платото може да трае месец-два. Понякога може би трябва да се попроменят няколко от нещата. Повече физическа активност, месец с малко повече храна, ако някой прекалено в дълго време е бил в калориен дефицит, но просто трябва да има търпение, постоянство и вяра в специалистите, с които работи. Постепенно ще си стигне до килограмите, но в нетърпението понякога е проблемът. Платото просто временно стопира резултатите на хората и те се отказват, докато са почти в подножието на успеха.
- В началото споменахме връщането на стареенето наобратно. Какви, според вас, са причините от гледна точка на съвременния начин на живот, за сякаш по-бързото остаряване на съвременния човек?
- Може би динамиката и хроничният стрес, на който сме изложени всеки дневно. Като хроничният стрес не означава, че трябва да е някаква ситуация, която да призвика изключителна паника в човека. Ние сме в стрес още от сутринта. Телефонни обаждания, грижи в работата, хората, които са родители, децата им като отидат на училище, ако има някакъв проблем, на самия момент им звънят. Всички тези стимули тялото ги възприема като стрес. Този стрес влияе неблагоприятно на качеството на съня. А то е изключително важно за предотвъртяване на старееното, както на мозъка, на кожата, на косата така и на нашите вътрешни органи и на обмяната на веществата. Но заради електронните устройства, синята светлина, стреса през деня, късното пиене на кафе също (ако е след 3-4 часа следобед) в един момент това намалява качеството на съня, което постепенно увеличава процесите на стареене.
Когато не спим качествено, не можем да регенерираме. ДНК-то трябва да се поправи докато спим, трябва да се отделят различни хормони, които са свързани с нашия anti-aging протокол - в случая мелатонинът, който е най-силният антиоксидант. Той дирижира всяко едно нещо в организма, когато се синтезира. Само заради устройствата мелатонинът може да падне с между 50-70%. От там хормонът на растежа пада, повишават се стресовите хормони и ние влизаме в негативна каскада в ежедневието.
Другото е много късното хранене. Още древните са казали, че човек трябва да си легне полу-сит и полу-гладен, за да може да се възстанови, да има една рамка от 2-3 часа между вечерята и времето за лягане. Има хора, които цял ден не ядат, обаче обилното хранене вечер може да бъде причината да не свалят килограми, да надават, да се събуждат изморени, а това нарушава еластичността на кожата, която започва да старее преждевременно.
- Колко часа е оптималното времетраене на сънят? Някои казват 7 часа, други 8. Не е ли строго индивидуално?
- Строго индивидуално е. Винаги акцентирам, че всеки човек е изключително различен, с различна биохимия, с различни рецептори, с различни нужди. Има хора, които когато спят 7 часа и половина се чувстват по-добре, отколкото ако почиват пълни 8 часа. Защото на 7 часа и половина човекът е завършил последния цикъл на съня и затова се чувства по-тонизиран. Има хора, които спят 7 часа и половина, 9 часа, 8 часа, в зависимост от натовареното ежедневие, дали тренират, дали минават през някакви по-динамични месеци на работа, на тренировки. Затова всеки човек е хубаво сам да опознае себе си, от колко часа сън има нужда, колко тренировки да прави в седмицата.
Ако тренира 5 пъти, но не се възстановява добре, тогава трябва да ги върнем на 4, на 3. Ако хората вникваха малко повече в тяхното възстановяване, хранене, ще имаме хем по-лесна работа с пациентите, хем те ще опознаят много по-добре тялото си и ще дават полезна информация на всеки един специалист, с когото работят. Те често се предоверяват на някаква диета или режим, които витаят из пространството, спазват нещо, но не обръщат внимание как реално работи за тях. И омаловажават ролята на съня. А има голямо значение в колко си лягаш. В 9-9,30 е хубаво човек лека-полека да се ориентира за сън. Между 9,30 и 10 е перфектното време за лягане. Има хора, при които биологичният часовник не е настроен така, за да заспят веднага и при тях около 11 вечерта е златната среда за лягане. Но времето между 9 и 11 превъзхожда като качество на съня, периода след 12. Защото имаме биологичен часовник. В девет часа започва синтезът на мелатонин. Ако заспим след 2-3 часа трябва да има пикови стойности в хормона на растежи и на другите антиоксиданти.
Когато се пропусне тази благоприятна за нас химична каскада следват и негативните ефекти с времето.
- А човек не може ли да си помогне с мелатонин като медикамент?
- За съжаление в много случаи хората прекаляват с употребата на мелатонин. Защото ние се стимулираме с мелатонин, но грешката е, че заради начина на живот блокираме синтеза на мелатонин. По принцип, ние си имаме достатъчно. След 40-годишна възраст е възможно да се взимат малки дози с цел антиоксидантен ефект, anti-aging ефект, подобряване на съня. Но понякога виждам, че хората взимат голямо количество мелатонин и на следващия ден те са смазани, просто защото са много сънливи. А и по-големите дози мелатонин, които се продават блокират нашето производство. Идеята е да подпомогнем нашето производство.
- Тялото дава сигнали. Въпросът е да го чуем. А дава ли сигнали и за остаряване?
- Да, дава сигнали за остаряване. Един от видимите е състоянието на косата, което може да се свърже и с повече стрес. Когато има стрес, самият фоликул губи меланина, за да може да се адаптира към стреса. За това има проучване. В него участваха има много футболни мениджъри на едни от най-успешните клубове, където стресът и напрежението са в пикове. Нон-стоп трябва да бъдат във форма, да побеждават с красива игра. Напрежението при тези треньори можем да го видим с оредяване и побеляването на косата им. Другият сигнал е хроничната умора. Складирането на мазини около корема. Загубата на мускулна маса. Това са едни от индикаторите за остаряване.
- А не е ли въпрос и на ген побеляването на косата?
- Също и на ген, но доста често гените са заспали. Обаче начинът на живот и нещата от ежедневието, динамиката, те отключват тези гени.
- Имам чувство, че напоследък всеки трети човек страда от инсулинова резистентност или преддиабетно състояние. Това може ли да се овладее по немедикаментозен начин?
- Да, едни от най-ефективните методи, дори за хора с диабет тип 2 и с диабет тип 1, със сърдечно-съдови заболявания, са движение, спорт, фитнес-тренировки. Реално това са най-ефективните методи, които трябва да бъдат на базата на всяко едно лечение или терапия към тези заболявания. Проблемът е, че те са по-скоро инициирани от начина на живот. Обездвижване, липса на качествен сън или недоспиване по 5-6 часа, хранене с пакетирани храни, с храни богати на вредни мазнини или с консумиране на прекалено много десерти и захари. В един момент, когато човекът води заседнал начин на живот вече се развива и самата инсулинова резистентност.
Забелязвам, че много от младите също имат инсулинова резистентност, това е изцяло заради начина на живот. В момента и при децата няма толкова движение, в сравнение с тези преди 10 години. Хората, които са системно имали движение около 40-те, 50-те, 60-те, когато е имало и казарма, и в училище са набрягали много на физкултурните занимания, тези хора и до днес, вече на 70-80-годишна възраст поддържат нормално тегло, нямат омазняване около органите, в много добро здраве са, костите им имат плътност, имат запазена мускулна маса, изглеждат много свежи и са живи. Това е разликата, която се дължи на движението, защото в днешно време виждаме заседнал начин на живот и при учениците, и при студентите. Цял ден те са по телефоните, по устройства и липсата на движение е двигателят, който развива инсулиновата резистентност. Да, това пак е свързано с генетика, но ние можем с различни избори във всекидневието да държим тази генетика да не се провокира.
- А има ли някаква норма, защото някой може да прекали с движението и да претовари мускулни групи?
- Това често се среща в България, защото у нас има два типа хора, или такива които претренират и не се възстановяват, или пък изобщо не тренират. И онези, които извършват страшно много динамични упражнения без да се възстановяват адекватно, тези чието хоби е станало по-страстно, мислят че всеки ден с тренировки по час, два, три или двуразови биха постигнали по-добри резултати. Но след два-три месеца тялото започва да страда за възстановяване и това може да се види и от хормоналните им изследвания.
- Напоследък доста лекари прибягват към Оземпик и производните му при инсулинова резистентност, обаче за съжаление се използва не само по медицински причини, ами да речем, ако някоя дама иска да смъкне два килограма без усилия. Какви поражения това би могло да даде върху тялото?
- Те се водят пептидни съединения. В случая онези, които прибягват към тях, трябва да се запитат „Защо ще го използвам, с каква цел, какво ще постигна?“. Има хора, при които наистина апетитът не може да се контролира. Въпреки че за храненето всички правим сходни грешки. Когато се храним, ние единствено трябва да се храним. Иначе имаме различни стимули на комуникация - телефон, телевизор. А организмът в този момент трябва да се храни, да храносмила храната, но ние го бомбардираме с други стимули и започваме сами да си пречим. Храносмилането трябва да изпраща сигнал до мозъка.
Този протеин, който го има и в Оземпик, и в Мунджаро, и в другите производни, ние го имаме в червата. Той в реално време трябва да отиде до мозъка и да предаде чувството за ситост, но пак заради начина на живот и нещата, които не спазваме като навици, ние си ограбваме тази молекула. И това е едно от нещата, които хората, които имат апетит, трябва да започнат да правят. По-бавно да се хранат, да изключат всички дразнители наоколо и тогава ще видят, че апетитът ще им бъде с 20-30% по-намален. Другите, които прибягват към добавки - дихидро берберин, хром, и ако при тях вече не работят, медикаментите биха могли да потушат този апетит, да им свият стомаха, да имат контрол на порциите.
Също така тези медикаменти имат позитивни ефекти. Но хората трябва да ги използват както трябва, по предписание. А се случва да надвишат определената доза, да ги комбинират с мазни храни, с алкохол и така си навреждат. Това е заради неправилно използване, но в дългосрочен план, ако се проследят маркерите на кръвните показатели, мазините около органите, възпаленията в тялото, всички тези медикаменти ги елиминират и дори могат да действат подмладяващо на биологичната възраст с 3 до 7 години, ако се използват правилно.
- Тоест под лекарски контрол?
Те служат като инструмент. Ако даден човек не може да спазва определените калории в ежедневието, те биха му подпомогнали да ги ограничи, да намали храненето и много по-лесно той да си изгради и нужните навици, за да може след време със спорт и с хранене да си поддържи килограмите, а не изцяло да бъде зависим. Да си бие инжекции, за да не яде. Това е една от най-големите грешки, защото в даден момент ние привикваме към медикамента, а не сме променили начина си на живот. А когато се завърне апетитът, като не спортуваме, като нямаме двигателна активност, йо-йо ефектът просто тропа на вратата, за да се върнат онези килограми, които са свалени. Пак стигнахме до платото, на което вече трябва да се направи промяна.
Вие споменахте пептидни съединения. Сега са много на мода пептидни протоколи, NAD-вливания, метиленово синьо...
Интересното е, че метиленовото синьо е багрило. В последствие започва да се използва в медицината. Някои от хората го приемат под езика, под формата на капки, на капсули, на интравенозни инфузии. Все пак няма достатъчно данни, които да показват колко би било полезно. Онези, които приемат антидепресанти не е добре да използват метиленото синьо, защото могат да развият серотонинов синром, който ще им замъгли мисленето и цял ден ще са с главоболие. Пак опираме до персоналния подход. Не защото нещо е модно и някъде са чули за него, а е необходимо лично на дадения човек.
Но ще се върна към началото на разговора - когато някой спортува, активен е, има умерен стрес през деня, може да забави процесите на стареене, защото няколко от веществата все пак ние спираме да ги синтезираме в адекватни концентрации, затова остаряваме. Ако спазвате целия този протокол на начин на живот, тогава можете да имате позитиви от всички тези вещества, да намалите процесите на стареене, да повишите енергията в тялото, да образувате повече енергия от храната, която приемате.
Тогава ще се засилят регенеративните функции на организма, ще има тонус, за да не остаряват мозъкът, мисленето, когнитивните функции, хормоните да са оптимизирани, да не падат драстично с времето. Особено около андро и менопаузата при мъжете и при жените, да се държат в по-оптимални нива, по-горна граница на концентрация, не изведнъж да има спад, защото спадът на хормоните до известна степен е свързани с начина на живот. В един момент се нарушава обмяната, складират се мазнини, губи се мускулна маса и пак предизвиква стареене на организма.
- А преди човек да започне един такъв, да го наречем режим, трябва ли да си направи пълна кръвна картина или даже може би генетично изследване, за да знае на каква база стъпва?
- Задължително! Когато човек иска да използва подобни вещества, е необходима не само пълна кръвна картина, а да пусне цялостна биохимия, туморни маркери, да си направи различни образни изследвания. И все пак реално да прецени какъв начин на живот води, защото много често хората си мислят, че ако си биеш дадени вещества, ти би могъл да имаш ефект. Но не е така. Някои от съединенията хората трябва да ги бият на гладно, да са минали поне 2 часа след вечерята. Задължително е преди лягане да ги инжектират, за да има ефект. Много често хората дори не асимилират, че след вечерята са изяли някоя друга ядка или чипс, или оризовка и искат да си бият дадено вещество, което би трябвало да помогне за съня, за хормоналния растеж, за anti-aging.
Такова поведение спира ефекта на веществото, не че би могло да му навреди, но спира ефекта. И после казва“Аз пробвах това, никакъв ефект няма“. Но ти не си спазвал всички препоръки. Виждаме знаменитости от шоу бизнеса, различни спортисти след определена възраст, на които графикът наистина им е много напрегнат. По 18 часа снимане на филми, или клипове, или имат концерти. Или предприемачи, които играят на борсата и търгуват с акции. Всички те употребяват подобни вещества, но при тях с тази динамика, те имат нужда от нещо, за да се чувстват през целия ден енергични, да нямат спад и в мисловните дейности, защото много често хората с напредването на възрастта са продуктивни до обяд, до 11-12, но после са по-изморени, по-сънливи и в един момент това пречи на взимането на решенията.
- Добре, ама тук не важи ли принципът на ластика? Ти го разтягаш, но после той се връща обратно, т.е. колко дълго може човек да се стимулира с такива препарати?
- Когато започне да се стимулира (както след андро и мено паузата хората взимат определени терапевтични хормони, за да подържат оптималната нива на хормоните с цел anti-aging, тонус), то това си е до края на живота. Ти реално вече не можеш да синтезираш тези вещества и търсиш помощ отвън, но с терапевтична цел, в малки дози, колкото да имаш адекватни нива с цел по-добро възстановяване, по-добро усвояване на храната и синтез на белтъците, по-добър сън, по-гладка и еластична кожа. Когнитивните функции се подценяват, но хормоните определят фокус, памет, концентрация, взимане на решения. Хормоните са един от основоположниците на всички тези функции.
- Вие няколко пъти споменавате хормон на растежа. Някои знаменитости си го бият за младост, обаче не съществува ли опасност, дори една единствена ракова клетка да имаш, тя също да тръгне да расте?
- Да, това е хипотетично спрямо хормона на растежа, но за това хората, когато прибягват до него трябва да си пускат изследвания и да видят реално колко им е хормонът на растежа, да си пуснат първо туморни маркери, макар че не са индикатор дали има развитие. Доста често има лъжливо повишение без процес, в други случаи са понижени или в норма, а пък има вече нарастващ процес. Затова преди човек да прибегне към каквото и да било, трябва да провери кръвни показатели, образни изследвания, за да се види цялото тяло - има ли някакви наченки на промяна на тъканите. И тогава, естествено, под лекарско наблюдение ако пациентът няма достатъчно хормон на растежа, защото липсата на хормони в тялото също е опасна за сърдечно-съдови заболявания, атеросклероза, деменция и така нататък, тогава той би могъл да има ползи.
Същото е и с глутатион, и с тази молекула NAD. Просто ако човек има туморно образувание в тялото или клетки, те биха могли енергийно да им дадат запаси, да ги подсилят. Въпреки че глутатионът е антиоксидант, прочиства черния дроб, бъбреците, има и противотуморно действие. Макар в литературата да пише, че някои от туморите биха си заредили енергията от глутатиона. Затова преди всяко нещо е хубаво човек да си пусне изследвания и тогава вече да прибягва към тях.
- Разговорът с вас е толкова интересен, че съм сигурна, че ще го продължим, но накрая бих искал да ви попитам като ендокринолог, какъв универсален съвет давате на пациентите си?
- Може би най-полезният съвет е след всяко хранене да имат по 10 минути разходка, за да може да се регулират нивата на кръвната захар и на инсулина. Закуска - 10 минути, обяд - 10 минути, вечеря - 10 минути. Това е едно от нещата, които всеки човек може да извърши в реално време. Ако през седмицата е обездвижен, работи в офис, той може да прави и фастинг с две по-нискокалорични хранения на ден. В събота и неделя вече може да са три, пак нискокалорични с едно „вредно“ хранене, за чисто ментално спокойствие.
Дори хора, които нямат възможност да ходят на фитнес могат да правят по 20-30 минути на ден лицеви опори, клекове, напади. Изправянето на пръсти стимулира пресеца и много добре подобрява въглехидратната обмяна.
Да, има такива трикове, които подпомагат ежедневието, както и бавното хранене. Хубаво е да се започва с фибрите, за да може човек да бъде по-сит и да не преяжда с другите храни, след това с десертите или да търси храна след обяд. Защото една от грешките са междинните хранения, която в един момент води до покачване на теглото и предизвикване на системни възпаления.
Накратко: 10 минутни разходки след всяко хранене, фастинг 1-2 пъти в седмицата от понеделник до петък с цел ниски калории и двигателна активност 2-3 пъти в седмицата. Фитнес задължително препоръчвам. Ако няма възможност - лицеви опори, клекове, напади, изправяне на пръсти... Няма нужда от уреди, от екипировси. Всеки може да го прави у дома.
Интервю на Магдалена Гигова
Оператор Съйко Съев
Монтаж Антон Тончев
