Лекар разкри кои са най-опасните странични ефекти при COVID ваксините

Миналата година се страхувахме да не се разболеем от COVID и чакахме появата на ваксината, а тази година се притесняваме от рисковете при ваксинацията. Страничните ефекти от ваксинациите се обсъждат в кухните, в чат рума и се задават въпроси в коментарите към новините за коронавируса, пише Данийл Давидов, цитиран от медиите. 

Нека да разберем дали всички ваксини имат странични ефекти и вярно ли е, че COVID ваксините са „по-лоши“ от всички останали - отговори на най-често задаваните въпроси.

Всички ваксини имат ли странични ефекти?

Да. Ваксината е лекарствен препарат и като такъв може да предизвика нежелани реакции.

Страничните ефекти са всякакви реакции към препарат, различен от това, за което го приемате. Тялото може да реагира както на активното вещество на препарата, така и на помощните, които са в него, като например, това че някои хора са алергични към консерванти в лекарствените мехлеми.

В случай на нежелана реакция към активно вещество са възможни два сценария. Той може да повлияе не само на целевия процес, но и на други процеси в тялото. Например дифенхидрамина "запушва" рецепторите за хистамин, които са в кръвоносните съдове и в сензорните нерви на дихателните пътища.

Когато хистаминът се свързва с рецепторите, се появяват симптомите на алергия, като запушване на носа, отток, зачервяване на кожата и кашлица. Дифенхидраминът отменя алергичните симптоми, но в същото време потиска активността на ацетилхолина. Това причинява сънливост и други неочаквани ефекти като сухота в устата.

И също така се случва, че дадено вещество действа върху една цел, но това предизвиква няколко ефекта наведнъж. Например, някои антидепресанти активират рецепторите за серотонин, които могат да повдигнат настроението ви, но и да влошат съня ви.

В случая на класическите ваксини, които се използват масово от ХХ век, страничните ефекти могат да се появят и в резултат на реакция или към активното вещество, или към помощните вещества. Тяхното активно вещество са отслабени вируси и бактерии или техните „парченца“, т.е. протеини или пептиди.

Когато ваксинираме, ние захранваме с тях имунната система, за да я обучим да се бори с патогена. В идеалния случай активното вещество във ваксината трябва да бъде безвредно учебно пособие в имунните клетки. Имунитетът обаче е сложна материя и затова, когато ваксината попадне в организма, компонентите на ваксината понякога все пак причиняват нежелателни реакции.

Това може да се разбере с примера на тетанусния анатоксин - компонент на адсорбираната дифтеритно-тетанусно-коклюшна ваксина (АДТК). Анатоксинът е протеин, произведен от бактерии, които причиняват тетанус. Когато човек е ваксиниран, неговите имунни клетки реагират на анатоксина, и те започват да произвеждат антитела към него. Атаката на имунната система срещу този токсин се съпровожда от леко локално възпаление, като мястото около инжекцията става топло, зачервява се и боли, а около него се появява отток с диаметър по-малко от един сантиметър. След няколко дни дискомфортът изчезва.

Все пак, високите нива на антитела срещу тетанусния анатоксин обикновено не се задържат дълго. За да се затвърди успеха, човек трябва се ваксинира многократно и първите 4 инжекции се правят на деца на възраст от 3, 4, 5, 6 и 18 месеца и те получават следващата доза на 6 години и след това на 14 години.

Повечето от децата на 6 и 14 години ще понесат следващата инжекция по същия начин като първата. Но въпреки това, при редките „късметлии“, които все още имат високо ниво на антитела, новата порция тетанусен анатоксин започва да реагира с антителата, които вече са в тялото и образува имунни комплекси в стените на малките артерии.

В резултат на това имунният отговор на втората инжекция не се ограничава до локален дискомфорт (най-вероятно, защото имунните комплекси увреждат съдовите стени или причиняват възпаление). В допълнение към това, че зачервения отток става с диаметър повече от 8 сантиметра, а ръката се подува и боли доста силно, повторно ваксинираното лице се чувства зле в продължение на няколко дни след инжекцията и може да има и температура. Но след няколко дни тези странични ефекти изчезват.

Освен това при производството на класическите ваксини се добавят различни стабилизатори. Например в комбинираната ваксина MMR, която предпазва от морбили, паротит и рубеола, има желатин. А някои вещества попадат във ваксините по време на производствения процес, като например грипната ваксина, която се отглежда в пилешки ембриони, може да съдържа яйчен протеин. И двете вещества могат да причинят алергии при някои хора. Наистина на практика това се случва толкова рядко, че алергиите към желатин и яйца не се считат за противопоказание за ваксинация. Ваксинацията се извършва под наблюдението на лекар, който е в състояние да разпознае алергичните състояния навреме и да се справи с тях.

Ковидните ваксини, които сега се използват за масова ваксинация, работят на различен начин, защото  това са технологии от следващо поколение, но страничните ефекти при тях са свързани със същото активиране на имунната система и възпаление. И това е свързано главно с активните, а не с помощните вещества, тъй като ваксините на Pfizer/BioNTech, Moderna и AstraZeneca не включват "класически" ваксинални алергени за стабилизатори и яйчен протеин.

Независимо от това, се наблюдават случаи на анафилаксия (тежка алергична реакция) след ваксинация с Pfizer/BioNTech и Moderna, макар че това се случва изключително рядко: 4,7 случая на 1 млн. дози от Pfizer/BioNTech и 2,5 случая на 1 млн. дози от Moderna. При някои хора реакцията се проявява веднага, а при някои хора след половин час след ваксинацията. Ето защо се препоръчва ваксинираните да изчакат 30 минути в коридора на пункта за ваксинация и това е добра практика, като се има предвид, че всички хора, които са имали анафилаксия след инжектирането, са били спасени.

Все още не е ясно кой компонент от ваксините води до алергична реакция. Предполага се, че това може да е пропилен гликола, който е част от двете мРНК ваксини, но няма категоричен отговор по този въпрос и производителите все още провеждат подходящи тестове.

Създателите на ваксината Sputnik V не съобщават за анафилактични реакции. В проучване за безопасността и ефикасността на ваксината само 14 души от 9258 участници, получили ваксината (0,151%) съобщават за алергична реакция. Въпреки че рискът от алергия след ваксинация е много малък, в Русия има практика след инжекцията също да се изчаква в коридора половин час, за всеки случай. Ако все пак се появи алергична реакция, лекарят ще има време да помогне.

Страничните ефекти при COVID ваксината, това COVID в миниатюра ли е?

Не. Нито една от COVID ваксините, използвани в момента за масова ваксинация, не разболява организма, дори в отслабена форма. Те не съдържат целия вирус SARS-CoV-2, който би могъл да зарази клетката и да започне да се размножава в нея.

Подобен ефект може да дава и "живата" ваксина, но засега никой няма да ви сложи такава ваксина срещу COVID, защото според данните на СЗО от 18 февруари тя се разработва в Индия, но все още не е преминала първия етап на клиничните изпитвания.

За да се разбере всичко, ще трябва да се кажат няколко думи за това какво точно прави коронавирусът SARS-CoV-2 в организма. В началото вирусът се свързва с клетките-мишени. Всички клетки в нашето тяло, които имат АСЕ2 рецептор, са подходящи за него. След като той се закачи за АСЕ2 рецептора със своите протеинови шипове, вирусът попада в клетката и започва да се размножава в нея. Инвазията на вируса предизвиква сложен имунен отговор, като се развива възпалителна реакция и специализираните имунни клетки започват да унищожават засегнатите от вируса клетки.

Ако, както е най-честият случай, това става в клетките на белите дробове и там настъпи активна репликация и освобождаване на вируса, то тогава човек развива грипоподобни симптоми: треска, мускулна болка и главоболие, назална конгестия и хрема. В същото време при някои пациенти имунният отговор става неконтролируем, възпалението е прекомерно и изследователите наричат това „цитокинова буря“. Смята се, че някои усложнения на коронавирусната болест, като дихателната недостатъчност, са свързани с това състояние.

Нито една от широко използваните в света днес ваксини няма такъв ефект върху организма. В същото време коронавирусните ваксини са разделени на няколко групи (в зависимост от технологията) и има смисъл да се разгледа всяка една от тях поотделно.

Аденовирусните ваксини: руската ваксина Sputnik V, известна още като Gam-COVID-Vac, британската ваксина ChAdOx1 (която AstraZeneca създаде заедно с Университета Оксфорд) и китайската ваксина от CanSino Bio.

Аденовирусните ваксини са създадени на базата на аденовируси, геномът на които е модифициран, и в тях е включен част от генома на коронавируса на SARS-CoV-2 и са изключени редица „роднини“. Аденовирусът навлиза в клетката и активира там генетичния си материал, което кара клетките да създават шип протеини, който изграждат шиповете (спайк) на SARS-CoV-2. След това клетката нарязва спайк протеина на парчета и ги изкарва на своята повърхност и благодарение на това имунните клетки могат да се срещнат с тях, да ги разпознаят като вредни и да се научат как да се борят с тях. В същото време модифицираният аденовирус не предизвиква нито коронавирус, нито "аденовирусна" болест, защото гените, отговорни за патогенността и размножаването, са изрязани от него.

Ваксините на базата на матрична РНК (мРНК – на български иРНК от информационен) като: BNT162b2 (Pfizer/BioNTech) и mRNA-1273 (Moderna).

Ваксини на основата на матричната РНК са най-интересни. мРНК е инструкция, която клетките използват за да "отпечатват" протеини. Производителите на мРНК ваксините синтезират мРНК на коронавируса, който е отговорен за създаването на протеина, и го затварят в липидна наночастица. Попадайки в човешкото тяло, наночастицата се слива с обвивката на клетките си с „инструкцията“ да създава коронавирусен спайк протеин попаднал в клетката.

И тъй като мРНК на коронавируса не се различава от "родните на място" мРНК, клетката я приема и започва самостоятелно да създава спайк протеин. В резултат на това в тялото се появява постоянен източник на „тренировъчен материал“ за имунитета, въпреки че, че нито самият коронавирус, нито неговите фрагменти не са навлезли в организма. Затова не може да се нарече „болест в миниатюра“.

Както при аденовирусните ваксини, имунният отговор на мРНК ваксините ангажира цялата имунна система. В нея участват също клетки и вещества, които провокират възпаление. Така че страничните ефекти на ковидните мРНК ваксини ще бъдат приблизително същите като при аденовирусните ваксини.

Пептидните ваксини: руската "EpiVacCorona".

Пептидната ваксина се състои от «изкуствено синтезирани къси фрагменти от вирусни протеини - пептиди, разпознаваеми от имунната система“. Активната съставка във ваксината са парченца от протеина на коронавирус. За да предизвикате заболяване, е необходимо цял коронавирус, за да навлезе в клетките и да ги принуди да правят новите копия на вируса. А само фрагментите от спайк протеина могат да предизвикат имунен отговор в човешкото тяло, но не могат да провокират заболяване, тъй като протеините не могат да проникнат вътре в клетките и да започнат да се размножават там.

За разлика от векторните ваксини, активната съставка EpiVacCorona не прониква в клетките на организма,  а просто остава в кръвния поток. В резултат на това ваксината не предизвиква пълноценен имунен отговор, а само част от него и то този, който реагира на вирусни антигени. Това, разбира се, намалява ефекта от ваксинацията и участниците в III-та фаза на клиничните изпитвания на EpiVacCorona дори се обърнаха към Министерството на здравеопазването, Роспотребнадзор и разработчиците на ваксините с отворено писмо, в което се оплакаха от липсата на антитела при 33% от субектите (при участниците в изследването, които получаваха плацебо, този процент би трябвало да е 25%).

От друга страна, страничните ефекти на пептидната ваксина също са минимални, тъй като не цялата имунна система е участвала в „задължителната работа“ за защита срещу инфекцията, а само тази част от нея, която е отговорна за създаването на антитела. В писмо на уебсайта на Роспотребнадзор се казва, че само при някои от доброволците, участвали в изследването „са имали краткотрайна лека болка на мястото на инжекцията, която е възникнала ден след ваксинацията и е продължила до 1-2 дни“. Няма публикации от създателите на ваксината, които да описват резултатите от клиничните изпитвания на EpiVacCorona и страничните ефекти при нея.

Съществуват и инактивирани ваксини срещу коронавируса, но това е традиционната технология, за която говорихме по-горе: руската разработка на Центъра Чумаков, една индийска и 4 китайски, като например, ваксината на CNBG.

Инактивираните ваксини използват "мъртви" коронавируси, които не могат да се размножават в тялото и следователно не причиняват заболяване. Някои от инактивираните ваксини все още са на етап клинични изпитвания, а в Индия вече са започнали да ваксинират хора в голям брой, без да чакат края на клиничните изпитвания.

Въпреки че, инактивираните ваксини се считат за достатъчно безопасни, за да бъдат разрешени при хората, за страничните ефекти от тях се знае много малко. За да се каже нещо сигурно, трябва да се изчака доклада за III-та фаза от клиничните изпитвания на поне една такава ваксина.

Вярно ли е, че всички налични ковидни ваксини се понасят по-трудно от другите ваксини?

Да. За сравнение, ковидните ваксини се понасят по-трудно от ваксините срещу грип, морбили, паротит и рубеола и пневмококова инфекция.

Американският център за контрол и превенция на инфекциозните болести (CDC) пише, че сред ваксинираните с ваксините на Pfizer/BioNTech и Moderna 80-89% са имали поне един локален страничен ефект, а 55-83%  са имали поне един системен страничен ефект.

Това е много: за сравнение, сред хората, ваксинирани срещу грип, седмица след ваксинацията само 14,2% от ваксинираните се оплакват от треска и общо неразположение, след ваксинация срещу морбили, паротит и рубеола 5-15% се оплакват от треска, а с обриви са 2-5 %. Дори „рекордьорът“ сред класическите ваксини - пневмококова ваксина - причинява болка на мястото на инжектиране в 60% от случаите, а оток на мястото на инжектиране - в 20 % от случаите и главоболие, слабост и мускулна болка — съответно в 17,6 %, 13.2 % и 11,9 % от случаите.

Страничните ефекти от ваксината на Pfizer/BioNTech:

- локални - болка, подуване и зачервяване на мястото на инжектиране и увеличаване на лимфните възли под мишницата, в които е направена инжекцията;

- системни - общо неразположение, умора, треска, студени тръпки, гадене, главоболие, болки в ставите и мускулите.

Страничните ефекти от ваксината на Moderna:

- локални - болка, подуване и зачервяване на мястото на инжектиране, болезненост и увеличаване на лимфните възли под мишницата на ръката, в която е направена инжекцията;

- системни - умора, треска, студени тръпки, гадене и повръщане, главоболие, болки в ставите и мускулите.

И двете мРНК ваксини могат да причинят тежки алергии. Но това се случва много рядко: в около 11 случая на 1 милион ваксинирани.

В междинен анализ на фаза III на клиничното изпитване на Sputnik V, създателите на руската ваксина съобщават, че в анализа на общата безопасност и редки нежелани събития са включени 12 296 участници, които са получили и двете дози от ваксината. Нежелани реакции са се появили при 7966 души.

От тях 7485 души (94% от участниците) са имали симптоми от степен 1, тоест леки, 451 души (5,7%) са имали степен 2, тоест умерени и 30 човека са имали тежки странични ефекти от степен 3. 

Най-често ваксинирани с ваксината Sputnik V се оплакват от грипоподобно заболяване (15,2% от участниците), локални реакции на мястото на инжектиране (5,4%), главоболие и слабост. Одитът показа, че съобщените събития като изостряне на каменно-бъбречната болест или остър синузит не са свързани с ваксинацията. Няма смъртни случаи, свързани с ваксината.

Засега всъщност не се знае нищо за страничните ефекти на пептидните ваксини, тъй като мащабната ваксинация с EpiVacCorona все още не е започнала. 

Страничните ефекти при наличните ковидни ваксини еднакви ли са за всички?

Има разлика, но те не са много. Както вече видяхме, наборът от неприятните симптоми при чуждите и руските ваксини е много сходен. Разликата е може би във времето, през което всичко това ще трябва да се изтърпи.

При хора, които са получили мРНК ваксини, нежеланите реакции са се появили средно в 1 до 2 дни след инжектирането. Но за ваксинираните с Pfizer/BioNTech всичко минава средно за 1 ден, а за ваксинираните с Moderna - за 2 или 3 дни. За сравнение, при ваксинираните със Sputnik V, съдейки по инструкциите за ваксината, леки и умерени нежелани реакции настъпват на 1-вия или 2-рия ден след ваксинацията и изчезват в рамките на следващите 3 дни. Каква е причината за тази разлика, е невъзможно е да се каже със сигурност.

Втората инжекция непременно ли се понася по-тежко от първата?

Това наистина е така при мРНК ваксините. При хората, ваксинирани с Pfizer/BioNTech, и при ваксинираните с Moderna, системните нежелани реакции са по-чести след втората доза на ваксината, отколкото след първата доза. Все още няма такива данни за Sputnik V.

За да може ваксината да работи по-добре, на хората се правят по няколко инжекции, но в случая с коронавирусна болест, говорим за 2 инжекции. Множествените имунизации се наричат prime-boost (първични усилвания).

За да се опрости малко обяснението, с първата доза от ваксината се активира имунната памет, а втората я усилва. Когато човек получи първата ваксина, организмът все още не е готов да се срещне с патогена и реагира доста вяло. В продължение на 21 дни, които трябва да минат от момента на първата ваксинация, имунната система „натрупва сила“. И когато след втората инжекция тя отново се среща с ваксината, тогава имунният отговор е много по-мощен и заради това страничните ефекти могат да бъдат по-силни.

Те пишат, че на практика няма сериозни странични ефекти от ваксината, но всички мои приятели след инжектирането бяха "много зле"! Лъжат ли ни производителите?

Различните хора възприемат болката и дискомфорта по различен начин: на някого ще му изглежда, че след ваксинацията той едва ли не умира, а друг при същите обстоятелства ще реши, че на практика не е усетил нищо.

Но „едва ли не умрял“ е субективно преживяване. А лекарите имат стандарти и протоколи за оценка на това какво е лошо и колко лошо е това лошо. И когато се казва нещо за страничните ефекти на ваксината, те се позовават на тези стандарти. Оттам идва и „практическото отсъствие“ на тежки странични ефекти.

Pfizer/BioNTech, Moderna и Sputnik V използват стандартизираната скала за токсичност в клинични изпитвания на ваксините си, което е международната насока, която помага да се оцени тежестта на страничните ефекти при здравите възрастни доброволци.

Според нея тежестта на страничните ефекти е разделена на четири степени: лека (степен 1), умерена (степен 2), тежка (степен 3) и потенциално животозастрашаваща (степен 4). Всяка степен има свои критерии. Например, леката температура е температура на тялото - 38-38,4°C, умерената - от 38,5 до 38,9°C, тежката - 39-40°C и потенциално животозастрашаващата - над 40°C.

Когато производителите на ваксини пишат, че ваксинираните хора не са имали сериозни нежелани реакции, това означава, че те не са имали странични ефекти от степен 3 или 4. Продължавайки с примера за температурата, това означава, че никой от участниците в изследването не е имал температура по-висока от 39°C, а от 38,5°C до 38,9°C.

Ако след ваксинацията почувствате слабост, температурата ви се е повишила до 39°C, и мястото на инжектиране и мускулите ви болят, можете да вземете антипиретик или болкоуспокояващо без рецепта: таблетка ибупрофен или парацетамол. И всичко трябва да приключи след 3 дни. Но ако 1 ден след инжектирането зачервяването или болезнеността на мястото започват да се усилват или ако дискомфортът, свързан с ваксинацията, не изчезне след 3 дни, има смисъл да се консултирате с лекар.

Ако няма странични ефекти, това означава ли че ваксината не е сработила?

Дали пълната липса на странични ефекти може да се дължи на това, че ваксината изобщо не е задействала, е неизвестно. Ваксините са преминали клинични изпитвания и тяхната ефективност е доказана в доста големи проби. Затова, ако изобщо не усещате нищо, това не означава, че нищо не се случва.

Повечето експерти по света вярват, че страничните ефекти след ваксинацията се дължат на имунния отговор на организма към ваксината. В противен случай CDC казва, че както при ваксината на Pfizer/BioNTech, така и при ваксината на Moderna, хората на възраст между 18 и 64 години са имали повече странични ефекти от хората над 65 години. Може би цялата работа е в това, че интензивността на имунния отговор на чуждите антигени намалява с възрастта. Досега обаче ефикасността на ваксините при възрастните хора не е добре разбрана, така че не можем да кажем със сигурност колко добре ваксините действат при тях.

Ако обаче сте на по-малко от 65 години, но след инжектирането не сте почувствали нищо особено, това не означава, че ваксината не се е задействала. Хората са различни и интензивността на имунния отговор също може да се различава.

Източник: "Труд"