Проф. Иво Петров с още ведри новини за епидемията у нас и защо не ни лови заразата

Изглежда, че българите имаме изграден колективен имунитет, защото при нас има генетично разнообразие.

Това казва в интервю за "Монитор" националният консултант по кардиология проф. Иво Петров. 

 Проф. Петров, много или малко според вас са случаите на инфектирани с COVID-19 в България?
- Както по критериите за епидемиите, така и по критериите на другите европейски страни, случаите в България не са много. Формално погледнато, в нашата страна все още нямаме епидемия. Надявам е, че няма и да има. Тенденцията у нас определено е благоприятна.

- Само на предприетите мерки в условията на извънредно положение ли се дължи благоприятната тенденция?
- Безспорно, мерките дават добър резултат. Но има и друго – изглежда ние, българите, имаме вече изграден колективен имунитет. За това имаме много примери през последните двадесет-тридесет години. В България нямаше епидемия нито от СПИН, нито от ебола, нито от птичи, нито от свински грип.

Проф. Иво Петров: Гореща новина за ново лекарство срещу COVID-19, има го и в България!

Всички тези инфекции, които се развиха епидемично в много страни в света, у нас не предизвикаха епидемия. Имаше само отделни случаи, които по никакъв начин дори не успяха да достигнат броя на тези от обичайния грип. Така наречените сезонни настинки бяха много повече от останалите инфекции.

Аз не съм вирусолог и епидемиолог, но тъй като не малко инфекции оказват влияние върху сърдечно-съдовата система, ми се налага да познавам до известна степен и тази материя. Аз смятам, че ние, българите, има доста добре изграден колективен имунитет.

- Защо смятате така?
- Това най-вероятно се дължи на факта, че генетично сме много разнообразни. Освен това ние сме доста по-затворена страна от останалите европейски държави. Част от Европейския съюз сме, но не сме толкова посещавани, като Италия, Испания, Франция, например. Освен това, стриктното спазване на имунизационния календар за опасните инфекции и по-специално за туберкулоза, дава добър ефект. Дължи се на така наречения бактериум на французите Калмет и Герен.

Това са хората, създали бацил, сходен на този на туберкулозата, но не предизвиква заболяване, а само създава имунитет. Всъщност такъв е и принципът на създаването на всички ваксини – в организма се вкарва агент, който не предизвиква инфекция, но в същото време стимулира нашия имунитет да произвежда антитела.

Произведената в България БЦЖ ваксина е една от най-добрите в света и това го признават авторитетни чуждестранни специалисти. Милиони човешки животи в цял свят са спасени благодарение на нея, включително в Индия и Африка.

Световната здравна организация също я признава за изключително добра. Ние сме един от най-големите производители и снабдители на противотуберкулозна ваксина с изключителни качества.

Вече има доказателства, че БЦЖ ваксината е не само превантивно средство срещу туберкулозата, но и има и добър противотуморен ефект. Няколко международни проучвания доказаха, че ваксинирането с нея предпазва от някои видове ракови заболявания.

Вероятно поради стриктното спазване на имунизационния календар в България тя предпазва и от други инфекции. Има медицински доказателства, според които нивото на имунитета при ваксинираните с БЦЖ е на по-високо ниво както спрямо специфичния ефект срещу туберкулозата, така и спрямо неспецифичния срещу всички останали причинители с различна структура от тази на тъканите, които точно нашият имунитет познава като свои.

Един вид тя изготвя непоносимост на този, който е имунизиран спрямо други генетични структури, включително бактериални, вирални или онко.

Може би това е една от причините като се наложи картата на разпространението на COVID-19 в Европа и тази на извършените БЦЖ ваксинации, да се види, че те съвпадат като ръкавица. Страните, в които се е спазвал строг имунизационен календар, както е в Източна Европа, инфектираните са много по-малко.

В Испания и Италия, например, въпросният календар не е задължителен, а е препоръчителен. Нещо повече, в Италия и САЩ дори не се препоръчва ваксинирането срещу туберкулоза. Интересно изключение е Португалия, чиито имунизационен календар е приблизително като този в Източна Европа и се прилага БЦЖ ваксината.

Независимо, че по манталитет хората там си приличат с испанците, границите са отворени, обичаите и климатът са едни и същи, сред португалците има много по-малък брой инфектирани с COVID-19. В Испания тази ваксина е препоръчителна и реално там няма създаден колективен имунитет.

Освен това не само броят на заразените, но и броят на починалите е десетки пъти по-малък в Португалия. Оказва се, че същите разлики има и в бившата Източна Германия, която беше със задължителен имунизационен календар спрямо Западна Германия. Чехия, Словакия, Черна гора, които са по-близо до Италия и взеха мерки по-късно, също имат по-ниска заболеваемост пак заради задължителните имунизации.

Добре изработеният през годините колективен имунитет е от голямо значение. Нещо повече, австралийски изследователи са установили, че ваксинираните срещу туберкулоза са преживели по-леко острия респираторен синдром SARS преди няколко години.

На тази база сега в Австралия започва ваксинацията на 4000 лекари с основен акцент дали това ще доведе до намаляване на заразяването и съответно на смъртността от COVID-19. Медицинските власти там посочват, че се надяват по този начин да спасят лекарите на предния фронт на инфекцията. Физическата изолация обаче е основната причина за предпазване на българското население.

България беше първата страна, която взе строги мерки, и това се отчита като положителен момент. Хората не бива да се притесняват. И китайски, и европейки имунолози съобщават, че около 80% от заразените с COVID-19 нямат или имат много леки симптоми на заболяването, което е въпрос на създаден имунитет.

- Каква е опасността за хората със сърдечно-съдови заболявания, ако се инфектират с COVID-19?
Хората не бива да се безпокоят. Трябва да спазват мерките и да следват предписаната им от кардиолога терапия. Статистиката показва, че тежките случаи и смъртността са предимно при хора, които са с по две, три и повече хронични заболявания, тъй като имунитетът им е отслабнал. Тях дори ваксинацията не ги предпазва на 100%.

Пациентите с напреднали сърдечно-съдови заболявания, възникнала ритъмна патология, сърдечна недостатъчност, артериална хипертония и диабетиците са по-уязвими към инфекцията. Когато заразата е на лице, прогнозата е по-лоша за тези със засегната сърдечно-съдова система и по-специално на сърцето.

Доказва се, че при фаталните случаи повече от 60% има засягане точно на сърцето, най-често индиректно в резултат на възникнала възпалителна реакция, която уврежда допълнително миокарда и предизвика тромбоза, рязко отслабване на сърдечния мускул или нарушаване в ритъмно-проводната система.

- Може ли хипертониците да оцелеят при инфектиране с COVID-19?
- Много важно е те да не се отклоняват от предписаната терапия и да си пият лекарствата редовно. Лъжлива новина беше писаното преди няколко седмици, че някои медикаменти увеличават вероятността коронавирусът да заседне в организма на пациентите, които ги взимат. Това категорично не е вярно. Напротив, проучвания в САЩ показват, че блокерите на ARB рецепторите имат предпазен ефект.