През миналата година в България са предписани 5 364 784 опаковки антибиотици, като практиката у нас се разминава драстично с препоръките на Световната здравна организация. Това съобщават от асоциация „Единно здраве“, които представиха интерактивна карта за потреблението на този вид медикаменти и инициатива за по-рационалната им употреба в страната.
Регионални контрасти и рекорди
Средно на един човек в България през 2025 година са се падали по 0,8 опаковки или 835 на 1000 души. Консумацията в отделните области обаче варира до три пъти, което поражда сериозни съмнения за неправилна употреба и презастраховане от страна на лекари и пациенти.
Сред областите с по-ниска от средната консумация за страната се нареждат Русе и Шумен, заедно с Благоевград, Габрово, Ловеч, Перник, Монтана, Пловдив и Сливен. На противоположния полюс са осем области, където предписването на антибиотици е изключително високо. Разград попада в най-червената зона с впечатляващите 1456 предписани опаковки на 1000 души. Засилено потребление се отчита и във Велико Търново, където показателят достига 1011 опаковки на 1000 души.
Риск от резистентност
Според препоръките на Световната здравна организация (СЗО) антибиотиците се делят на три основни групи, като е от изключително значение коя от тях се използва приоритетно. Първата група (Access) обхваща достъпни и предимно тясноспектърни медикаменти, които носят най-нисък риск от развитие на резистентност. Втората група (Watch) изисква повишено внимание и се прилага основно в болнична среда, докато третата (Reserve) включва резервни антибиотици от последна линия, които трябва да се пазят само за случаите без друга алтернатива.
Рационалната употреба според глобалните стандарти изисква 65% от всички използвани антибиотици да бъдат от първата, най-щадяща група. Данните за България обаче чертаят различна и тревожна картина през последното десетилетие. През 2025 година едва 34% от изписаните опаковки в извънболничната помощ у нас попадат в групата Access.
„В извънболничния сектор едва около 40% от използваните антибиотици са в първата група на СЗО, а в болниците това количество е само около 20% при цел от 65%“, обяснява доцент Иван Иванов.
Причини и възможни решения
От асоциация „Единно здраве“ посочват няколко основни причини за тревожната статистика. Сред тях са липсата на ясни фармакотерапевтични ръководства и адекватен контрол, липсата на българския пазар на ключови препарати от щадящата група, както и пазарни стимули и ниска здравна култура в обществото.
За да се ограничи рискът пред общественото здраве, специалистите настояват за спешно изработване на нови ръководства за извънболничната помощ и актуализиране на протоколите в болниците. Паралелно с това стартира и информационна кампания с разпространението на специална листовка, която да повиши информираността на българите относно опасностите от ненужния прием на силни антибиотици.
