В седмицата от 18 до 24 ноември се отбелязва необходимостта от разумна употреба на антибиотиците – „магическите куршуми“, спасили милиони човешки живота от инфекции. За правилното им прилагане и опасностите от антибиотичната резистентност говори пред trafficnews.bg проф. д-р Мариана Мурджева, зам.-председател на Българската асоциация по микробиология.
"Световната седмица за разумна антибиотична употреба се организира от СЗО и се провежда заедно с Деня за разумна употреба на антибиотиците на 18 ноември, предложен за първи път от СЗО през 2008 г. Седмицата за разумна антиботична употреба е ежегодна инициатива, която се координира от ECDC - Европейския център за превенция и контрол на заболяванията.
През тази седмица специалистите адресират към обществото заплахите от антибиотичната резистентост, която води до по-трудно лечение на инфекциите и представлява висок обществен риск. Ето защо усилията са насочени към предотвратяването й. Мотото на седмицата е ясно послание за целите на инфoрмационната кампания: “Действай сега. Защити настоящето и подсигури бъдещето ни“ („Act Now: Protect Our Present, Secure Our Future.”).
Това мото подсказва спешната необходимост от сериозни обединени усилия за контрол върху антибиотичната резистентност. Тя се случва сега, с последици върху нашето здраве и икономиката. Тя не е бъдещо предизвикателство, а настоящ проблем, чието разрешаване е инвестиция в бъдещето", каза тя.
"За антибиотична резистентност говорим в случаите, когато бактериите не отговарят на антибиотиците, предназначени за тяхното унищожаване или потискане. Такава резистентност може да възникне към други антимикробни средства при вируси, гъбички и паразити.
В резултат на това тези лекарства стават неефективни, а инфекциите – трудни за лечение, увеличавайки риска от разпостранението и по-висока тежест на заболяванията, дори смърт.
През последните години се увеличава многократно заболеваемостта от инфекции с бактерии като Acinetobacter spp., Klebsiella pneumoniae, Pseudomonas aeruginosa, Escherichia coli, Staphylococcus aureus (MRSA), Enterococcus faecalis и Enterococcus faecium. Съобщава се, че в Европейския съюз се регистрират около 4 млн инфекциигодишно от резистентни бактерии.
Значителният товар на тези инфекции (здравен и икономически), е сравним с този при грип, туберкулоза и HIV заедно. Устойчивостта на някои бактерии към антибиотици като карбапенеми и колистин е застрашителна, тъй като тези средства са стратегическа възможност за лечение на инфекции с резистентни бактерии.
За увеличената заболяемост от резистентни бактерии допринасят и вътреболничните щамове, причинители на инфекции, свързани с медицинското обслужване.
Няколко фактора тласкат появата на антибиотичната резистентност: неразумната употреба на антибиотици от прекомерното им предписване или незавършване на целия антибиотичен курс от пациентите; прекомернатаупотреба на антибиотици в животновъдството и рибовъдството; незадоволителната хигиена в здравните заведения и лошият контрол на инфекциите в тях, както и липсата на новооткрити антибиотици.
По време на пандемията от COVID-19 се засили необоснованото прилагане на антибиотици, което увеличи резистентността на бактериите", обясни тя.
"Ние всички сме провокирани да обединим усилия – политици, държава, общество, лекари и медицински специалисти, ветеринари, цялото общество, за информиране за този проблем и недопускане на разрастването му чрез стратегически действия в хуманната и ветерианарната медицина и общественото здраве.
Информираността за тази опасност е единият път, другият - правилното прилагане на антибиотици, и третият – контрол върху употребата им с непрекъснато мониториране на тенденциите при появата на резистентност. Въвеждането на електронните рецепти е един от вариантите за правилния подход при изписването им.
Заедно може да спасим безценната роля на антибиотиците – дар за човечеството, и да осигурим по-добро бъдеще и свят за идните поколения. Всеки от нас може да подпомогне гарантирането на ефективността на тези лекарства с разумна употреба", каза експертът.
Проф. д-р Мариана Мурджева е лекар с две специалности – по микробиология и по клинична имунология. Дългогодишен ръководител на Катедрата по микробиология и имунология при Медиицнски унвиерситет – Пловдив (2012-2024 г.) и началник на Лабораториите по микробиология и по клинична имунология при УМБАЛ „Св. Георги“-Пловдив (2010-2024 г.).
Ректор на МУ-Пловдив в мандат 2019-2023 г, а преди това – 8 години зам.-ректор по международно сътрудничество и проектна дейност. В момента преподава в Медицински университет – Плевен и е изследовател във Висшето училище по телекомуникации и пощи в София.
Работи и като лекар – имунолог и микробиолог в Германо-българска лаборатория „Зинвест-К“ – Пловдив. Зам.-председател на Българската асоциация по микробиология и член на Управителния съвет на Българската асоциация по клинична имунология, член на Експертните съвети по имунология и ваксинопрофилактика, на държавна изпитна комисия за специалност по микробиология.
Научните й интереси са в областта на антибиотичната резистентност, инфекциозната имунология, автоимунните механизми и имунните дефицити.
