Цените на лекарствата отново попаднаха във фокуса на общественото внимание, след като магистър-фармацевти поискаха промяна в правилата за надценките на медикаментите. Според тях действащата от близо две десетилетия наредба вече не отговаря на икономическите реалности и поставя под риск съществуването на редица аптеки, особено в по-малките населени места, предава bTV.
В момента аптеките могат да продават лекарствата с надценка до 15%. По думите на представители на бранша този механизъм е непроменян повече от 20 години, докато разходите за труд, наеми, електроенергия и поддръжка постоянно нарастват.
„В момента, в който достигнем предела на цената, нямаме накъде повече да отидем, а разходите продължават да растат“, коментира Константин Попов от Инициативния комитет на магистър-фармацевтите.
Той дава пример с лекарствата, заплащани от Националната здравноосигурителна каса, при които максималната допустима надценка е ограничена до 15 евро независимо от стойността на медикамента.
„Дори едно лекарство да струва 50 000 евро, аптеката не може да начисли повече от 15 евро надценка“, обяснява Попов.
От Инициативния комитет, който обединява над 700 аптеки в страната, настояват за увеличение на допустимата надценка до около 18-20%.
Според тях подобна промяна не е насочена към реализиране на по-високи печалби, а към компенсиране на рязко увеличените оперативни разходи през последните години.
Предупреждение
Фармацевтите предупреждават, че без адекватни мерки много обекти, особено в малките населени места, могат да бъдат принудени да прекратят дейността си.
В същото време експерти отбелязват, че евентуално отпадане или повишаване на сегашния таван би могло да доведе и до по-високи цени за крайните потребители.
От Министерството на здравеопазването засега не са коментирали конкретно исканията на бранша.
В писмен отговор ведомството посочва единствено, че е получена декларация от Инициативния комитет на магистър-фармацевтите, но в нея не се съдържат конкретните предложения, свързани с промяна на надценките.
Темата тепърва ще бъде предмет на обсъждания между държавата и фармацевтичния сектор, тъй като засяга едновременно достъпа до лекарства, устойчивостта на аптечната мрежа и разходите на пациентите.
