Съдът в Страсбург със знаково решение за задължителните ваксини при децата
Отхвърлена беше жалба на родители от Чехия, които оспорват имунизацията
Европейският съд по правата на човека отхвърли жалба на родители от Чехия срещу задължителната ваксинация на децата им.
В знаково решение, магистратите постановиха, че правителствената политика за задължителни ваксини в детска възраст се намесва в правото на личен живот, но е съществена необходимостта от предпазване на общетвеното здраве.
По делото, заведено още преди пандемията, съдията каза, че ваксинацията е необходима в демократичното общество, тъй като целта е всяко дете да е предпазено от сериозно заболяване.
„Това решение затвърждава възможността да се въведе задължителна ваксинация под условия в сегашната епидемия от COVID-19", коментира юристът специалист по ЕСПЧ Никола Ерво. Той подчерта, че съдът дава на националните правителства възможност да преценят как да водят своята ваксинационна политика.
Ервьо също отбеляза, че решението на съда „констатира наличието на консенсус за ползотворните въздействия на ваксинацията, които не са поставени под въпрос от страничните последици при наличието на строг научен контрол".
В решението си, което не подлежи на обжалване, ЕСПЧ смята, че задължителното ваксиниране на децата в Чехия срещу девет болести, сред които дифтерит, тетанус и детски паралич, не е нарушение на Европейската конвенция за правата на човека в частта й за правото за съобразяване с личния живот.
„Ваксинационната политика си поставя легитимни цели за защита на здравето и правата на хората доколкото защитава едновременно получаващите въпросните ваксини и тези, които не може да бъдат ваксинирани по медицински причини. Последните зависят от колективния имунитет, за да се защитят от разглежданите тежки заразни болести", заяви съдът.
Чехия разполага с широка възможност за преценка в тази област, казват от ЕСПЧ, като се отбеляза, че „висшите интереси на децата трябва да са водещи при всички касаещи ги решения".
В конкретния случай „недопускането на деца в забавачка, макар и да ги лишава от изключителна важна възможност за личностно развитие, съставлява превантивна, а не наказателна мярка, а въздействието й е ограничено във времето", смята ЕСПЧ.