Лекари и експерти от националната кампания за ограничаване на вътреболничните инфекции настояват за спешно усъвършенстване на антибиотичната политика у нас, пише "Дарик".
Според тях употребата на антибиотици трябва да бъде под строг контрол, тъй като антимикробната резистентност в България продължава да расте и вече застрашава здравната система.
Инициатива
Инициативата е организирана от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) и асоциация „Единно здраве“ и цели да повиши информираността на медицинските специалисти.
Данни на Световната здравна организация показват, че над 7% от хоспитализираните пациенти в развитите държави и над 10% в развиващите се се сблъскват с вътреболнични инфекции.
Превалентно проучване на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (2022–2023) обхваща 293 581 пациенти от 1250 болници в 31 държави.
Резултатите показват, че 4,8 млн. пациенти – или 8% от хоспитализираните – са били засегнати от вътреболнични инфекции. 26% от тях са били налични още преди приема, а 71% са възникнали след постъпване в болница.
Вътреболнични инфекции
В България данните са събрани от 3997 хоспитализации в 23 лечебни заведения. Официално отчетените случаи на вътреболнични инфекции са 4% – два пъти по-ниско от средното за Европа.
Според експертите това е индикатор не за по-добра ситуация, а за некоректно отчитане, което пречи на реалното справяне с проблема.
Д-р Драгомир Иванов от „Единно здраве“ и координатор на европейската програма EU JAMRAI 2 предупреди, че страната ни е сред водещите в Европа по антимикробна резистентност. Предстоят нови кампании, насочени към повишаване на информираността и промяна на нагласите.
Началникът на микробиологичната лаборатория в УМБАЛ "Лозенец" проф. Емма Кьолеян подчерта, че най-честите причинители вече са грам-отрицателни бактерии, много от които са полирезистентни.
Най-тежките инфекции
Най-тежките инфекции се развиват в интензивните отделения – "горещите точки" на резистентността, където се използват най-силните антибиотици.
Според специалистите масовото и често ненужно предписване на антибиотици в доболничната помощ е сериозен проблем. Общопрактикуващите лекари трябва да разполагат с по-добри диагностични възможности, за да изписват антибиотик само при доказана бактериална инфекция, препоръча проф. Кьолеян.
Най-рисковите пациенти са възрастните над 65 години, диабетиците и хората с множество заболявания. Предстоящ проект на наредба предвижда те да преминават микробиологични изследвания още при прием в болница.
Ако се установят полирезистентни щамове, пациентът трябва да бъде изолиран в единична стая и обслужван от специално назначен персонал – практика, която у нас е трудно изпълнима заради липса на ресурси.
Експертите настояват изграждането на повече едночленни болнични стаи и укрепването на микробиологичните лаборатории да бъде национален приоритет. Само така може да се забави разпространението на резистентността и да се предпази здравето на пациентите.
