Страшен разказ от първо лице: Един ден в ковид отделение по часове

Фани Давидова e HR мениджър в голяма пловдивска компания. Приета е в болница с коронавирус. Това е нейният разказ за живота на едно ковид отделение, публикуван в страницата във фейсбук на Национална асоциация работещи в спешна медицинска помощ.

Ето какво гласи и разказът ѝ:

Ковид отделение - ден 1

МБАЛ "Св. Анна"

5.30 АМ

Вратата на стаята се отваря със замах, лампите светват като прожектори и с драматично оперно появяване влиза приказливата санитарка, която се провиква бодро и сърдечно "Някой на памперс???"

По това време на денонощието аз принципно съм в несвяст и този въпрос силно ме озадачава, но слава Богу, приказливата санитарка не проверява лично, в тези ранни зори, а разчита на честните ни отговори, в моя случай "Ахпахлламмм".

Не мога да си обясня защо е тази активност в 5.30 но нямам болничен опит и тепърва се ориентирам.

Приказливата санитарка чевръсто почиства, проветрява, мие навсякъде като превъзбудена Мери Попинз в защитно облекло и ведро нарежда:

Айдечеимамдаминавамиподругитестаи. Я да видя ти мойто момиче (момичето е на 86г) как си днес? Еми днес си супер (милата жена едвам помръдва) виждам оправяш се - продължава мотивиращата реч. Ще порветря! Няма "студено ми е"!

Отваря - шепа сняг влиза в стаята.

Ето - здраве и чистота - заключава доволно приказливата санитарка, избърсва снега и хуква по другите стаи, защото обслужва няколко отделения.

Аз не съм сигурна дали сънувам и заспивам обратно.

5.45
Внезапно се сепвам и се изправям облещена - нещо много странно се е случило през нощта - дишам! И това е толкова невероятно и чудесно, че не ми остава нищо друго освен да заспя пак.

6.30
Отварям око и оглеждам оперативната обстановка. Сега внимание, следва малко математика:
Стаите са планирани за по 4 човека. Това означава 4 канала за кислород , 4 сета лампи с контакти.

Във всяка стая са добавени по още едно или две легла т.е 5 или 6 души, нуждаещи се от кислород. Всичко се добавя допълнително и в движение.

20 процента увеличаване на капацитета при същия персонал. Сестрите хвърчат като луди, защото 1 пациент означава минимум два пъти дневно кръв, системи, инжекции, евентуално мерене на кръвна захар, или допълнително изследване, средно по 5 минути на легло, ако си чевръст - а те са.

Тръгват на бегом от първата стая, бутайки количка с надписани предварително банки и системи по стаи и пациенти (щото не всички сме на един и същи етап, сешшш ли се) . Още не са успели да закачат последните системи докрай, на първите вече са свършили и трябва бързо да се свалят.

Само че това не е ТВ риалити в който със здрав тен по бански бучкаш клечки в диня за време, а е някакъв друг съвсем истински Сървайвър, в който тези жени в очевидно неудобни защитни облекла, обработват вени на живи хора, които стенат, боли ги и едва дишат.

Имат нужда от помощ, внимание ... и сестрите го правят - стегнатичко, бързо и страшно внимателно. Разкошни жени!

9.00
Визитация. Лекарите.

Те са в абсолютна центрофуга от началото на смяната им до .... до като могат да си тръгнат. Хората идват един след друг - история на заболяването, има ли други, от кога са симптомите, супер подробни прегледи.

Преценка на всеки нов случай, как се развиват старите, да се промени ли нещо при някой. Един след друг, един след друг без почивка, с огромна отговорност.

Това е нон стоп, вече на практика една пълна година.

Представям си как се прибират смазани в къщи, пускат си телевизора и слушат как "Осигурили сме това, осигурили сме онова ... финансираме, тука едни милиони, едни ремдисивири, едни неща .... сичко е наред" Наред е да ...

И за десерт може и да чуят от свой колега от по телевизора за лечението с пилешка супа и за манипулираните статистически данни за заразените и болните, щото всъщност изобщо не е зор.

10.30

В стаята докарват, по-скоро внасят момиче - не повече от 25 години - в супер форма, без придружаващи заболявания. Едва диша, гори с 39 температура.

Развила е пневмония за 4 дни, независимо от антибиотиците, Очевидно от немарливост не е пила достатъчно течности и супа (по Мангъров). За реанимация е, но засега места там просто няма. Поемат я децата лекари - да не съм чула гък повече за кофти младото поколение . Преглеждат я, преслушват, разпитват, включват я на кислород и система.

12.30
Свалят милото момиче в реанимация, освободило се е място. Молим се да я върнат по-скоро. Нейното освободено легло веднага се заема от следващ пациент

13.00
Дребен организационен детайл. Ковид стаите са абсолютно изолирани и пациентите не могат да подават ковид носовете си през вратата. Това означава, че почти всеки ден всеки пациент получава вода, буркан, сапун, книга, нещо си от близък.

Тази ценност някой трябва да я донесе. Това са санитарките, които правят вертикални тигели с асансьорите нагоре надолу в паузите между чистенето, смяната на подлоги, памперси и други чудеса.

15.00
В ковид стаите е адски тихо. Никой няма сила да говори (дори и аз ... калкюлейт). Лежат изтощени безмълвни хора и се чува шумоленето на кислородните апарати и кашляне на канон...

16.00

Започва повторение на въртележката със системите от сутринта. това е крят на поредната им смяна и сестрите вече гледат с особен поглед и се вижда какво усилие им коства да са концентрирани и ефективни.

Идва нощната смяна....

Този пост не е за клюки от болницата

Този пост е за 2 неща

1. За лекарите, сестрите и санитарите, които са супер! Това е моят единствен начин да им благодаря от дън душа за всичко което правят - организирани, точни, сърцати но без драма,

2. За пациентите - хора! Не знам какво ще правите, как ще живеете, какво и как ще си организирате живота. Ако искате се пазете, ако искате не се пазете, обсъждайте измислената пандемия, нагласената статистика, световната конспирация, изобщо цялата световна мощ насочена срещу вас.

Лекувайте се със супа, отворен прозорец и течности. Само гледайте да не стигате до болнично лечение. Поне не сега, щото тука малко е напрегнато в момента и места няма.

Желание от страна на лекари, сестри и санитари има, хората работят като машини. Места няма ... мес-та!