Около 1,3 млн. българи, или всеки четвърти от сънародниците ни е отложил или изобщо не е получил медицинска услуга по финансови причини, а за около 800 000, основно възрастни граждани, разходите за здравеопазване са много сериозна тежест.
Това коментира по време на форум, организиран от Българския лекарски съюз (БЛС), Димитър Ганев от агенция “Тренд”. Той представи национално социологическо проучване за нагласите на българина към здравната система.
Проучването е по поръчка на БЛС и е реализирано в периода между 3 и 10 февруари 2026 г. чрез ефективни интервюта с 1003 души над 18 години.
Липсата на равен достъп до медицински услуги се оказа и един от проблемите, които регистрират българските граждани. Финансовата бариера е другият проблем за в здравеопазването, огромно е и недоволството от здравноосигурителния модел в страната.
На фона на негативните оценки за здравната система, доверие в медиците остава високо - 81% вярват на джипитата си, а 79 на сто на специалистите. Доверие на частните болници имат 59%, със същото доверие се ползват и държавните и общински лечебни заведения.
Доверието към здравната каса е едва 32%, а към здравното министерство е 31%.
Според проучването на “Тренд” напълно удовлетворени от пакета услуги, предлаган от здравата каса са 3% от българите, 22 на сто отговарят че са “по-скоро удовлетворени”, а 40% са по-скоро неудовлетворени, най-недоволни са 23 на сто.
На въпрос кои услуги трябва да бъдат включени или по-добре покрити от НЗОК - 47% отговарят образните изследвания, а 37% настояват за повече профилактични прегледи, 37% са и тези, които смятат, че е необходимо покриване на повече скъпоструващи терапии.
За заплащане на стоматологични услуги настояват 35% от интервюираните, 33 на сто смятат, че е необходимо заплащане на лабораторни изследвания и тестове, 30 на сто искат финансиране на медикаменти, които в момента касата не покрива.
Проучването на “Тренд” показва, че за повечето българи - (56 на сто) разходите за здравеопазване представляват тежест - за 16% са много голяма тежест, за 40% умерена, а за 23% по-скоро - малка. Едва за 13 на сто не представляват тежест, а 4 на сто отговарят, че нямат разходи за здраве.
Половината от интервюираните отговарят, че през последната година са заплащали допълнително за здравни услуги - 67% казват, че са заплащали лекарства, 57% за преглед при лекар, 28% за медицински консумативи, 20 на сто за болнично лечение.
Тревожно е и отношението към профилактичните прегледи.- все още много от сънародниците ни ги неглижират - 40 на сто признават, че не са ходили.
Голямо е и недоволството от здравноосигурнителния модел в станата - едва 2,1%, толкова посочват и че осигурява добро качество на лечението.
На противоположното мнение са съответно 62 на сто от респондентите и 66 на сто. 71% смятат, че сегашният модел не дава равен достъп до здравеопазване в различните райони на страната, 75 на сто са убедени, че липсва ефективен контрол върху разходите и злоупотребите.
