Да започнем оттам, че скандинавците не се погаждат много помежду си. Ако разговаряте с датчани, ще научите и без да ги питате, че шведите били арогантни. Шведите пък смятат датчаните за ексцентрици, а двата народа (шведи и датчани) ги свързва общата им завист към норвежците – заради техните огромни залежи на петрол и газ, пише dw.com

Модел на отговорния гражданин

Но някои стереотипи и предразсъдъци важат само донякъде, което допълнително усложнява общата картина. Така например шведите разработиха свой по-различен модел в битката срещу пандемията: там не политиците решаваха какво трябва да се направи, за да се държи коварната болест под контрол. Тази задача шведите оставиха изцяло на учените.

А експертите редовно раздаваха чрез медиите съвети на гражданите: как да си мият ръцете, да спазват дистанция, да си стоят вкъщи. Гражданите обаче не бяха длъжни да се съобразяват с тези препоръки. Строгият локдаун или високите глоби за неизпълнение на предписанията изобщо не се вписваха в шведския модел за отговорния гражданин, който сам се грижи за своята сигурност. Това обаче имаше фатални последици, както се видя по-късно.

Учените отначало успокояваха населението, че е малко вероятно пандемията да се разпространява из една слабо населена страна, каквато е Швеция. Ресторантите, училищата и магазините останаха отворени, но вирусът не се спря пред никакви граници. Също както и в останалия свят, той плъзна навсякъде и най-вече из домовете за възрастни и болни хора. Броят на заразените и починали от коронавируса шведи се оказа многократно по-висок от този в съседните страни.

Но най-забележителното в случая беше, че този неуспех не подкопа авторитета на експертите в страната. Нещо повече - те и до днес изразяват съмнение в препоръките на Световната здравна организация (СЗО), според които носенето на предпазна маска защитава от инфекцията.

Край на ограниченията 

От 29 септември шведите отменят почти всички ограничения – както преди тях направиха и датчаните, и норвежците. Експертите обясняват решението си с високия дял на ваксинираните хора, особено сред по-възрастното население. Всеки, който искаше да се ваксинира, можеше да го стори през последните няколко месеца. А който не е пожелал, сам си е виновен. Всички скандинавски държави имат развита и дигитализирана здравна система, както и достатъчен брой свободни легла в интензивните отделения.

Въпреки по-високия брой жертви в сравнение с други страни, повечето шведи са доволни от избраната от тях стратегия за борба с коронавируса и се доверяват на държавата. Те изтъкват факта, че пандемията е навредила на шведската икономика далеч по-малко, отколкото в редица други държави и посочват, че през цялото време училищата и детските градини са останали отворени. Дори учители, заразени с коронавирус, но без тежки симптоми, в Швеция можеха да продължат да преподават. Подобно нещо бе немислимо в другите страни от ЕС, където заразените задължително се карантинират.

От друга страна шведската социална държава функционира, само ако детските градини и училищата работят. Заради високите данъци и такси родителите просто нямат друг избор: бащите и майките трябва да печелят пари, за да могат да издържат семействата си. Жилищната плащ в Стокхолм е скъпа и не достига. Ще рече, че трябва да има кой да се грижи за децата през деня, за да могат и двамата родители да работят.

Сдържани медии

За разлика от журналистите в Германия, Франция или Великобритания, тези в Швеция не критикуваха яростно грешките на правителството, а предпочитаха да разясняват обстойно причините за едно или друго решение.

Този вид конструктивна журналистика гледа да не поставя под въпрос държавата, осигуряваща на гражданите добър живот. Тъкмо това е и една от причините, поради които на шведите им е по-трудно да осмислят собствените си грешки в битката срещу пандемията.

Да, наистина е вярно: шведите действително са по-различни.