Близо 77% от клиничните пътеки в България в момента са остойностени под реалната си справедлива цена, а болничната помощ функционира в условия на тежко недофинансиране. Това заяви председателят на Български лекарски съюз д-р Николай Брънзалов в ефира на Нова Нюз.
Повод за коментара му е икономически анализ на експертите Аркади Шарков и Стоян Панчев от Експертен клуб за икономика и политика, който за първи път облича дългогодишните проблеми на здравната система в конкретни икономически измерения.
„Когато една тенденция бъде облечена в числа, опоненти трудно могат да съществуват“, подчерта Брънзалов и добави, че анализът потвърждава с факти това, за което БЛС предупреждава от години.
„Минус 83% инфлация“ за болничната помощ
Според представените данни спрямо 2021 г. болничната помощ реално е понесла т.нар. „минус 83% инфлация“. На практика това означава, че при нарастващи разходи и цени лечебните заведения получават значително по-малко средства за същите медицински дейности.
По думите на Брънзалов при тези условия е невъзможно да се говори за устойчиво развитие на здравеопазването, а голяма част от болниците вече не се развиват, а просто оцеляват.
Стряскащи разлики в цените
Анализът сравнява реалното заплащане на клиничните пътеки в десет медицински специалности с тяхната справедлива икономически обоснована цена. Разликите са „в пъти“, посочи председателят на БЛС.
Като пример той даде клиничните пътеки по нервни болести, където средната цена на лечение е около 616 евро, а справедливата стойност според анализа достига 2443 евро. В други специалности средната цена е около 2416 евро, докато реалната икономическа стойност надхвърля 6200 евро.
„Това не е изключение, а системен проблем“, заяви Брънзалов.
Натиск върху пациенти и болници
При липса на адекватни мерки доплащането от страна на пациентите ще продължи да расте, предупреди той. Тези средства не се покриват нито от държавата, нито от здравната каса, а натискът пада едновременно върху лечебните заведения и върху хората, които търсят медицинска помощ.
Брънзалов припомни, че България е на последно място в Европейския съюз по дял от брутния вътрешен продукт, отделян за здравеопазване. За сравнение той посочи Австрия, Франция и Норвегия, където този дял е двойно по-висок, а публичните средства за здраве са в пъти повече.
Нужни са още 1,42 млрд. евро
Според анализа за покриване на реалните разходи на болниците са необходими допълнителни 1,42 млрд. евро. В същото време над 500 000 души в България не плащат здравни осигуровки, но по различни механизми ползват здравни услуги, което допълнително натоварва системата.
Като възможен източник на допълнително финансиране Брънзалов предложи част от акцизите върху тютюневите изделия да бъдат насочвани към здравеопазването – практика, която вече се прилага в редица европейски държави.
Реален риск от фалити
Председателят на БЛС предупреди, че рискът от фалити на лечебни заведения е реален и вече има болници в тежко финансово състояние, особено в региони с малка и застаряваща популация.
„Ако една болница е жизненоважна за даден регион, държавата трябва да я подкрепи. Хората навсякъде имат нужда от достъп до здравна грижа“, категоричен бе д-р Николай Брънзалов.
