Обичате ли горски плодове? Те са не просто вкусни, но и ни пазят от рак!
Горските плодове са не просто вкусни, но и ни предпазват от рак. Сега е времето да отделите един уикенд сред природата, за да си съберете къпина, малина, горска ягода и дивите разновидности на касиса. Към истинските горски плодове можем да отнесем и синята и червената боровинка, които се разполагат на морска височина над 800 метра. В близост до Пловдив най-големите находища са в Родопите.
Интересно при всички тях е, че освен плодовете много полезни са и листата им. Те обаче се събират малко по-късно, след като плодовете узреят и бъдат обрани, защото тогава са натрупали в себе си всички активни вещества. Плодовете на тези видове съдържат много голямо количество витамин С, липоева киселина, каротеноиди, флавонови съединения и антоциани. Известно е в медицинската и в билкарската практика, че тези химически съединения имат антираково действие. Консумацията на по-сериозни количества от всички тези видове, пиенето на сокове от тях и чайове от листата служат за профилактика. Тоест поставя се една бариера срещу развитието на онкологични проблеми в нашето тяло. Трябва да имаме предвид обаче, че не само храната има отношение към тези заболявания. Нервната система също, така че и нея трябва да я храним с добри мисли и избягване на стреса.
Горските плодове се събират по време на пълното им узряване в широки съдове, без да се притискат и без да се допуска натрупване на голямо количество плодове едно върху друго. Най-добро е въздействието им, когато се консумират в пресен вид. Но тъй като те са нетрайни плодове, от тях могат да се приготвят и домашни сокове. Тези сокове обаче нямат нищо общо с широко разпространените рецепти за сиропи. Голямото количество захар и продължителната термична обработка при сиропите ги превръщат само в кулинарно изделие, в което няма нищо здравословно. За приготвянето на домашен натурален сок плодовете се прекарват през гевгир, след това сокът още веднъж може да бъде прецеден през няколко слоя марля и се поставя в стъклени бутилки. Те се стерилизират 3-5 минути. Съхраняват на тъмно, защото антоцианите и каротеноидите в тях се разпадат под въздействие на пряката слънчева светлина и лечебният им ефект изчезва.
Червената и синята боровинка у нас се събират като листна дрога от дълбоки времена. За червената боровинка е широко известно въздействието върху отделителната система. Тя не трябва да се бърка обаче с мечото грозде, с чиито листа много си прилича. Листата се оронват от клонките и се сушат отделно. Може да се сушат и на слънце, и на сянка, тъй като са доста кожести и понякога изискват повече от 20 дни, за да станат чупливи и да могат да се съхраняват безпрепятствено по-нататък. При другата боровинка листата са по-нежни и изсъхват по-бързо. Там е допустимо да се сушат заедно с клонките и след изсъхването да се очупят.
И това е интересно: Бабите ни не са пили витамини, но за нас е задължително - четете на най-полезния здравен сайт zdrave.to.
Синята боровинка е много добра за разстройства в храносмилателната система. Също има добро имуностимулиращо действие, особено при малки деца. Зададе ли се грипна епидемия - непрекъснати чайове от боровинкови листа, които са и много вкусни, ще стопират инфекциите. Листата на малината се събират едва в началото на септември, когато са напълно узрели и няма плодове по стръковете. Сушат се на сянка. Съхраняват се в хартиени торби или такива от зебло. Те са прекрасно средство срещу всякакви видове бронхити. Освен за възпалителни процеси в дихателната система малината се използва широко и за лечение на по-тежки заболявания, каквито са пневмониите, водните плеврити и раковите заболявания на белия дроб. Трябва да уточним, че прилагането само на тази дрога е крайно недостатъчно, но задължително трябва да участва като компонент в билковите състави, лекуващи въпросните заболявания.
Листата от къпината пък благоприятстват цялата храносмилателна система. Хора, които имат хроничен запек, възпаления на дебелите черва, колити, болест на Крон, задължително трябва да изпиват големи количества отвари.
За разлика от някои други дроги, при приготвянето на билкови отвари от листата на споменатите видове е желателно те да преминат сериозна термична обработка. Тоест листата да врят от 3 до 5 минути. След което се прави задължителна запарка в същата вода минимум 30 минути и чак след това се прецеждат и се пият. Дневните дози са 400-500 мл, разпределени на 3-4 приема. Спокойно могат да бъдат взимани и топли, и студени. Понасят и подслаждане. Но е добре да бъдат подслаждане само с мед. Захарта е продукт за сладкарската промишленост, към която колкото по-рядко се обръщаме, толкова по-добре.
Белият пелин стопира развитието на тумори
От няколко години се правят сериозни проучвания от клинични лаборатории за въздействието на белия пелин върху онкологични заболявания. В това число влиза и т. нар. китайски сладък пелин. Оказва се, че техните активни вещества успяват да стопират развитието на тумори, особено в храносмилателната система, включително и на панкреаса, и на черния дроб. При онкологични проблеми на съединителната тъкан, на кожата или мозъка не са приложими сборовете, съдържащи пелин. Но за наша радост втората група онкологични проблеми е по-рядко срещана в сравнение с карциномите на храносмилателната система. Така че белият пелин трябва да се намира в домашната билкова аптека във всеки дом и дори и превантивно като профилактика да се прилага 2-3 пъти в годината. Особено в съчетание с други силни наши билки, които имат подобно въздействие, като камшика и котешката стъпка.
Белият, както и черният пелин цъфтят в момента. При двата вида разликата е съществена. Те се различават както по форма на листата, така и по багра на целия стрък и по размер. Т.нар. черен пелин, който е по-често срещан, широко разпространен в цялата страна на надморска височина от 800 метра, е с общо по-груб хабитус. Стеблото е много по-едро, може да достигне до 2 метра височина. Листата са големи, с дължина над 15 см. Горната повърхност е оцветена в масленозелено, докато долната е сребриста. Това го отличава от белия пелин, който е много по-светъл, по-силно овласинен, по-дребен е, листата му са много по-къси и силно нарязани.
Черният пелин е по-широко използван в народната билкарска медицина, особено при безапетитие. Отварите от пелини не е редно да се прилагат самостоятелно, защото са изключително горчиви. Добре е да се смесват с други растения като лайката и ментата. Дозата, в която трябва да се прилага пелинът, е не повече от 1 кафена лъжичка дневно.
На пелините се използват само листата. Ако намерим и стебла в някакви продукти, това означава, че билковата дрога не е добре подготвена. Те няма да донесат вреда, но говорят за отношението на производителя. Листата се ошмулват от стеблото, или когато са още пресни и се сушат самостоятелно, или се изсушават с целия стрък и след това се оронват. Всички клечки трябва да се премахнат, допустимо е да има до 10 процента по-груби части. Сушенето на пелина може да става на слънце. Съхранява се и в чували от зебло, дори и в чували, в които се съхраняват картофите, пише ПИК. Поради високата концентрация на горчиви вещества в него не е атрактивен за насекомите и гризачите. Така че е лесен за съхранение по-продължително време и запазва своите лечебни свойства до 3 години.