Аз написах програмата и устава на ДПС, защото Доган беше неграмотен политически.
Мирослав Дърмов е роден на 13 януари 1954 г. в София. Завършва психология в Дрезденския университет. Доктор е по право. Депутат във Великото Народно събрание и в 36-то Народно събрание. Главен съветник в Комисията по национална сигурност в 37-то Народно събрание. В момента живее със семейството си в САЩ.

.............................
- Как стана така, че ти написа програмата и устава на ДПС? А това, че си имал общо с Школата в Симеоново кара един от основателите на ДПС - Емин Хамди, да твърди, че документите са „спуснати“ от Държавна сигурност...
- В онези бурни времена всичко ставаше в движение. Просто взех програмата и устава на “Екогласност” и ги префасонирах за движение за човешки права. Така се родиха учредителните документи на ДПС. Дадох ги на Доган на среща във фоайето на хотел “София”. Единственото, което Доган промени в устава, беше, че в първоначалния вариант имаше мандатност за председателя, но той го махна.

В началото ДПС не беше Доган. Имаше много ентусиасти в Движението, които искаха да работят за промените. Но впоследствие ентусиастите бяха изтласкани встрани и заменени с агенти на Държавна сигурност. Според мен, така трябва да се разбират твърденията, че ДПС е създадено от ДС.

Освен че написах документите, аз помогнах и за съдебната регистрация на партията.
Внесох документите на ДПС в Софийския градски съд, но решението беше забавено от председателя на съда Димитър Попов. Тогава Пламен Симов, една много странна личност, който също по онова време беше експерт на ДПС, каза: “Мирославе, отиваме при Димитър Попов!” Оказа се, че Димитър Попов и Пламен Симов се познават – не знам откъде... Попов му каза:

“Добре, Пламене, след като и вие сте там, ще реша въпроса...”

Така беше регистрирано ДПС. Това е, което аз видях. Дали е имало и други намеси, не знам.

- Говори се, че и ти си бил свързан със службите?
- Никога не съм бил в Държавна сигурност, а в милицията. Изглежда някой е заинтересован да се мисли така, защото се страхува от това, което имам да казвам. Завършил съм психология в Дрезден, ГДР, защитил съм докторат по право на тема “Паспортната система в Народна Република България”. Първите законови промени след 10 ноември по тази тема превърнаха идеите от научната ми разработка в практическо законодателство. Голяма част от дисертацията ми влезе в докладите на тогавашните министри на правосъдието и на вътрешните работи. Тогава работех в школата в Симеоново, катедра “Административна дейност”. В МВР съм работил в продължение на 6 години, 2 от които в Софийско градско управление и 4 в школата, където бях аспирант.

- По това време си зет на Исмаил Билен, генерален секретар на нелегалната Турска комунистическа партия. Това ли те свърза с българските турци?
- Билен е баща на втората ми съпруга, която почина през 1993 г. Централата на ТКП се намираше в Лайпциг, ГДР. Билен от 30-те години е в емиграция - първо в Съветския съюз, след това в ГДР. Тогавашната ми съпруга е дете от смесен брак – майка й е българка, която се омъжва за Билен по време на емиграция в Съветския съюз. Отношенията между БКП и Турската комунистическа партия бяха много напрегнати и Исмаил Билен имаше големи проблеми. Неговите коментари за Живков бяха невероятно саркастични. Наричаше го “селски политик, който си мисли, че като ми даде да хапна и пийна, ще се съгласявам с него”.

- Какви проблеми имаше?
- Българските комунисти смятаха, че могат да налагат своето мнение върху ТКП, а това беше всъщност позицията, налагана от Москва. Те настояваха за обединяване на ТКП с Турската работническа партия, която беше пълна с агенти на българското и турското разузнаване и тогава беше легална. Впоследствие беше забранена и ръководството й емигрира в Белгия. Българското разузнаване изпрати шефа на турския отдел в Париж, за да поддържа контакти с тях. По това време външният отдел на ЦК на БКП се ръководеше от Станишев-баща. Отношенията между Станишев- баща и Билен бяха крайно обтегнати.

Билен беше бесен, че Станишев си мисли, че като държи семейството му като заложници, може да му оказва натиск.

Целта на ЦК на БКП беше да се отстрани Билен и да се замени със сравнително по-младата Бехидже Буран.

- Какво беше отношението ти към “Възродителния процес”?
- “Възродителният процес” съм смятал и смятам за дръзко погазване на човешката личност и това, изглежда, много е подразнило някого.
През 1989 г. в къщата ми дойде едно лице, което доскоро беше зам.-министър на външните работи -  Феим Чаушев, който тогава работеше в ЦК на БКП при Станишев-баща. Той беше заедно с друг човек, когото знаех само с псевдоним – Сергей и че е бил свързан известно време с Турската комунистическа партия. Феим ми каза: “Виж какво, другарите – имаше предвид външният отдел на ЦК на

Станишев - баща, искат да ти предам да си вземеш жената и детето и да се махаш от България,

иначе ще те арестуваме. Заминаваш за ГДР. Иди в посолството, вече сме говорили с посланика.” Ние отидохме в посолството, а посланикът кърши ръце: “Не можете да кандидатствате за политическо убежище, защото сте от социалистическа страна, подайте документи за хуманитарно убежище.” Така и направихме. Но станаха промените и те ме забравиха. Всъщност те искаха да ме изгонят от България под предлог, че ще имам проблеми с властите заради отношението ми към “Възродителния процес”. Както е ясно, с коментарите си бях преминал границата... Но да се пристъпи към директна репресия щеше да създаде повече проблеми, поради което явно беше решено да оставят германците да се оправят с мен.

- А как се запозна с хората от ДПС?
- След 10 ноември на една от сбирките на Клуба за гласност и преустройство Мишо Иванов съобщи за създаването на Комитета за национално помирение, бяха заедно с Антонина Желязкова. Отидохме някъде около Нова година в Кърджали – с Дончо Папазов, Мишо Иванов и други. Тамошният секретар на БКП само дето не ни организира линч. Там се запознах с някои от хората, които впоследствие бяха Кърджалийския комитет на ДПС. Върнахме се в София и бяхме доста уплашени. На една от сбирките на Комитета за национално помирение в Софийския университет Таня Желязкова доведе Меди Доганов. Той седя около 15 минути и демонстративно си тръгна. Така показа своето отношение към Комитета за национално помирение или просто такива му бяха инструкциите...

- За теб беше ли Ахмед Доган безспорният лидер на българските турци по това време?
- Еднозначно не. Неговият дебют на политическата сцена бе на митинга за имената на помаците, някъде преди новата 1989-а година. Моето мнение е, че митингът, реакцията на властите и изявлението на Доган бяха режисирани. Властите трябваше да излязат от проблема с имената на турците и да въведат един нов актьор в голямата игра. Той говори тогава от една полицейска кола.

Аз му предложих да му направя програма и Устав, защото той, за моя голяма изненада, се оказа неграмотен политически, а хората, които създаваха ДПС, нямаха представа какво искат и как да го реализират. Турците искаха човек от техния етнос да ги представя при всички тези бурни събития, не искаха нито СДС, нито Комитета за национално помирение. Това се използва от ЦК на БКП и осъществи чрез службите. Ахмед Доган, който е бил подготвян през цялото време за нелегал в Турция, фактически беше представен на българската политическа сцена чрез легендата, която му създаде Държавна сигурност. Моето мнение е, че неговото участие в турското национално-освободително движение е било под контрола на службите и е част от легендата, която е трябвало да му бъда създадена. Тогава е трябвало да се намери човек с турско име и ДС вади него от архива на агентите на ДС.

Първата му идея при разговора ни беше да създаде Партия на мюсюлманите.

Казах му, че това е пълен идиотизъм и откровена провокация, която ще отреже пътя на турците в политическия живот на България. Струва ми се, че той тогава не е имал ясни инструкции накъде да отиде. Аз му дадох още тогава идеята за либерална партия, която той по-късно тръгна да осъществява.

- И така ти си заслужи депутатското място в ДПС?
- При реденето на листите Доган искаше да ме изпрати във Варна, на неизбираемо място. Тогава се намеси Яшар Шабан, много достоен човек, и заяви, че кърджалийската организация иска Мирослав Дърмов на второ място в Кърджали, което автоматично ми осигуряваше депутатско място.

Но останах и във варненската листа. По време на предизборната кампания там се запознах се Емин Хамди, който може би още тогава започна да разбира същността на Ахмед Доган. Доган по-късно се ожени за неговата племенница Айсехел Руфи...

Там се запознах и с Красимир Премянов. По-късно брат му Николай Премянов ми каза: ”Ние тогава знаехме всяка твоя стъпка, около тебе беше фрашкано с агенти.” Искаше да ми покаже мощ…

- Какво представляваше парламентарната група на ДПС във Великото народно събрание?
- В групата имаше едно ядро, откровени агенти, имаше и честни хора, които после изчезнаха от политиката. Доган тогава нямаше представа за какво става дума, имам чувството, че наистина не разбираше за какво става дума. Той и тогава, както и през цялото време, изчезваше и се появяваше, когато трябва да изпълни някоя задача.

- Кога реши да напуснеш ДПС?
- Поведението на Доган пораждаше много въпроси у мен.

Във ВНС имаше един генерал от МВР Иван Кръстев, депутат от БСП, с когото често си приказвахме. Зададох му въпроса: “Защо БСП и Държавна сигурност изгражда ДПС от агенти, а отстранява достойните хора?” Той ми се изсмя и каза: “Виж какво - с агентчетата ще връткаме турците още 20 години и те ще гласуват за това, което ние искаме!” Това беше моментът, в който казах: “Аз съм дотук - без мен!”

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА