30 000 евро се изпарили от сметка на Видинска митрополия!

<em>&nbsp;&bdquo;Чудесата&rdquo; с шумолене на банкноти се превърнаха в запазен патент на родните висши клирици и техните хранени хора. От сметки на митрополии масово се изпаряват огромни суми, а владиците само се кръстят и с треперливи гласчета повтарят: &bdquo;Нямаме представа! Ох, не питайте!&rdquo;. И повечето миряни спират да задават неудобни въпроси, дори на шега, от жалост към белите коси на владиците. Казват си, че Страшният съд е по-страшен от земния и на небето всеки ще отговаря за греховете си и ще бъде възнаграден за добрите си дела. Освен това ще дава обяснения за тайнствените липси на финикийски знаци, които са били в наличност, а после са потънали незнайно къде. С &bdquo;божествена&rdquo; или &bdquo;дяволска&rdquo; намеса, както ви се харесва. </em> <br /> <br /> <hr /> Най-голямата мистерия с изчезнала торба със златни пари датира още от времето на любимеца на Петър Младенов &ndash; покойния Видински митрополит Филарет. Негов доверен свещеник от близките села <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>се опитал да пресече границата към тогавашна Югославия, натоварен с дисаги жълтици, </strong></span><br /> <br /> но бил заловен и притиснат от МВР и ДС да си каже къде е златото. Попът се огънал и пропял по всички пунктове, само по най-важния останал твърд като скала &ndash; не бил пипал никакви пари! И тъй като Филарет навремето бил гарантирал за него, се наложило дядо владика да заплати част от щетите. Въпреки това митрополитът определено бил на далавера, защото, първо, не извадил средствата от джоба си, и второ &ndash; голяма част от жълтиците били &bdquo;усвоени&rdquo; по различни &bdquo;квоти&rdquo;, тъй като неговото протеже все пак се &bdquo;сетило&rdquo; за местонахождението им. Накратко &ndash; и вълкът бил сит, и агнето останало цяло. <br /> <br /> Пак във Видинска митрополия с камари пари в различни валути си играел и бившият викарий на дядо Дометиан &ndash; епископ Сионий. Един хубав ден бивш кадър на МВР, преквалифицирал се в журналист, след като напуснал системата поради възраст, довтасал при Сионий да моли за спонсорство на изданието, което списвал със свои колеги и съмишленици. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Нямаме никакви пари! Много сме бедни!&rdquo;, </strong></span><br /> <br /> почти проплакал викарният епископ, без дори да си направи труда да прикрие с вестник купчината едри банкноти на бюрото пред себе си. <br /> <br /> 30 000 евро се изпарили яко дим и от сметка на Видинска митрополия, като никой от администрацията и от расоносците не е в състояние да обясни как точно е станало това. <br /> <br /> Случаят е следният. Български емигранти в Германия, свързани с Видинския край, събрали средства за реставрацията на храма &bdquo;Свети Димитър&rdquo; в крайдунавския град. Сумата била поверена на наш бизнесмен, който ги превел по сметката. Когато дошъл моментът за старта на начинанието, се оказало, че сметката е съвсем празна. Нула плюс нула открили оторизираните лица, притежаващи спесимен за нея, и изпаднали в потрес. <br /> <br /> Бизнесменът също се учудил, но предпочел да махне с ръка и да не се задълбочава. От време на време обаче, при среща, подхвърлял с усмивка на Дометиан: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Дядо, дължиш ми 30 000 евро!&rdquo;, </strong></span><br /> <br /> а главата на Видинска епархия притрепервал и почвал да нарежда като вдовица: &bdquo;Чедо, не ме мъчи! Не знам какво се случи!&rdquo;<br /> <br /> Чудесии се разиграли и в Софийска митрополия след уволнението на дългогодишния шеф на финансовия отдел и пръв довереник на покойния Кирил Варненски &ndash; Димитър Секулов, наричан зад гърба му &bdquo;Спекулов&rdquo;. От сейфа в запечатания /!/ му кабинет на столичната улица &bdquo;Цар Калоян&rdquo; 7 необяснимо изфирясали парични наличности и важни документи. <br /> <br /> Секулов обаче не се паникьосал от &bdquo;свръхестественото явление&rdquo;, а трезво решил да си дири правата за неправомерното според него уволнение по съдебен път. За да дразни &bdquo;синодалните старци&rdquo;, си наел офис в близката до Софийска митрополия сграда до бившия &bdquo;Кореком&rdquo; и се посветил на доходоносната си професия &ndash; финансист и счетоводен експерт. <br /> <br /> На загадъчното &bdquo;крушение&rdquo; на танкер, натоварен със суперквалитетен китайски парафин за свещи, дължал и охолното си земно битие и о бозе почившият Неврокопски владика, шушука се в църковните среди. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Корабът призрак&rdquo; така и не се появил нито в български, нито в нечии други води, </strong></span><br /> <br /> но затова пък дядо Натанаил си отворил прочутата свещоливница в село Хаджидимово. Оттам изпращал свещи за гръцки, сирийски, кипърски и антиохийски православни храмове, а пък нашите църкви и манастири били снабдявани с миризливи вощеници, които окадили и почернили стотици стари и ценни иконописи. <br /> <br /> И в Бачковската света обител се наблюдавали сходни с описаните &bdquo;мистерии&rdquo;, като последната по време била свързана с прогонването на Антиохийския епископ Борис, бивш игумен на Бачково, и &bdquo;заточването&rdquo; му в Рилския манастир заради порноклипа с трите мирянки. Похотливият &bdquo;дедо Боре&rdquo; обаче първо забягна в Русия, където уж държал златна мина в Сибир, а сега се готвел да напусне завинаги &bdquo;Великата Рилска пустиня&rdquo;. Според Божи служители от касата на Бачковския манастир изчезнал 1 милион, но настоящият игумен Симон се правел на света вода ненапита, тъй като по времето на предшественика си не разполагал с &bdquo;вълшебното ключе&rdquo; към сейфа, нито имал достъп до банковите сметки. <br /> <br /> Мълчи като партизанин на разпит по щекотливата тема и Борис ексБачковски. Преди броени дни той получил &bdquo;златна оферта&rdquo; от друг църковен феодал, кандидатирал се в средата на 90-те за общински съветник от квотата на БСП. Става въпрос за Григорий Търновски, който се готвел да гушне сладострастния епископ под крилото си и <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>да му повери управлението на всички манастири в епархията си. </strong></span><br /> <br /> Дядо Григорий въобще не очаквал да срещне съпротива от страна на събратята си, тъй като Рилският манастир е ставропигиален &ndash; тоест, подчинен пряко на Синода, и той като митрополит имал пълното право да изиска всеки от по-нисшите чинове на служение при себе си, поясняват БГ църковници. <br /> <br /> За &bdquo;чудо&rdquo; №1 безспорно се брои загубата на пълната с пари чанта, която бившият Средно- и Западноевропейски владика Симеон, кадрови офицер от ДС, не успял да осуети. <br /> <br /> Ето каква е историята накратко. Емигранти родолюбци събрали средства за строеж на нова българска църква в Берлин, където трябвало да се пренесе седалището на епархията. Предложили на дядо Симеон да го закарат с автомобил от Будапеща до Берлин, но владиката отказал с мотива, че бил много уморен и предпочитал да се наспи в нощния влак. Речено-сторено. Качил се митрополитът на трена, а сутринта... <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> слязъл с празни ръце на гарата в унгарската столица! <br /> </strong></span><br /> &bdquo;Тъкмо съм задрямвал, когато двама непознати мъже ме нападнаха, напръскаха ме със спрей и съм загубил съзнание. Когато се свестих, чантата я нямаше!&rdquo;, обяснил дядото на втрещените посрещачи. Досещате се, че и до днес тя се води &bdquo;безследно изчезнала&rdquo;, а делото срещу &bdquo;неизвестните извършители&rdquo; е приключило без реален резултат и свалено в архива. <br /> <br /> <strong><em><br /> <br /> </em>Богомил КРЪСТЕВ </strong> <br /> <br />