МИСТЕРИИ
Висш служител на МИ6 подхвърля на Татовата щерка свръхсекретната информация, докато тя е на специализация в Оксфорд

Валентин Фъргунов е роден през 1957 г. в Бургас. Завършил е Английската езикова гимназия в родния си град и специалност ^Българска филология^ в СУ ^Св. Климент Охридски^. Работил е като журналист на свободна практика, кореспондент, редактор, директор на издателство, управляващ директор на английска фирма за директен маркетинг. Живее и работи в Бургас. Семеен, баща на три деца.
Дебютната му книга ^Операция Vох Dei^, появила се на нашия пазар това лято, е първият български трилър. Критиката ^написа^ шестобална оценка на романа и нарече автора ^българския Джон льо Каре^. Всеки момент ще излезе от печат вторият трилър на Валентин Фъртунов - ^Бастет^. Книгата има всички изгледи да стане супербестселър, и то не само у нас, защото по нищо не отстъпва на трилърите на майстори в жанра като Джак де Брюл, Дан Браун, Клайв Каслър.
Специално за народното издание бургаският културтрегер разбулва мистериите около гробницата на тайнствената египетска фараонка Бастет в Странджа, ^забъркани^ от няколко световни разведки.

- Предстои да излезе от печат новият ви трилър “Бастет”. Известно е, че Бастет е богинята-котка от пантеона на Древен Египет. Защо точно това екзотично и древно божество стана тема на български роман, при това трилър?
- По същата причина поради която италианецът Леонардо да Винчи стана тема на американски трилър, а българинът Виктор Крум(ов) - на британски трилър. Ето ги плодовете на глобализацията... Това, разбира се, в рамките на шегата! Вижте, аз съм отдавна и безвъзвратно обсебен от всевъзможните тайни и загадки на нашия свят. Една от тях е египетската загадка. При цялото ми уважение към традиционната египтология, тя продължава да мълчи гузно по въпроса - защо древноегипетската цивилизация е единствената от ярко изразен регресивен тип в известната ни история на света. Цивилизация от регресивен тип ще рече, че се развива наопаки - първоначалните й постижения във всички области, примерно - строителство, технологии, култура, са изключително високи и впечатляващи, след което с всяка изминала година, век, хилядолетие се представя все по-слабо и на все по-ниско равнище, сякаш губи цивилизационната си памет. Въпросът “Защо?” години наред не ми даваше мира. Докато един ден не попаднах на публикациите за странните разкопки под връх Градище и легендата за Бастет в Странджа. Тогава ми хрумна един от възможните отговори на египетската загадка. Така се роди сюжетът за трилъра ми ^Бастет^ като литературна версификация на тази гигантска енигма, простряла се във времето на почти пет хилядолетия.
- В поредицата си “Хомо сапиенс: за произхода на хомо сапиенс” Кръстю Мутафчиев дава изключително много подробности и се аргументира защо Бастет е погребана в Странджа, вашият коментар?
- Кръстю Мутафчиев, без съмнение, е човек с широка осведоменост в областта на древните култури. По тази причина за масовия читател, който няма задълбочени познания в тази област, книгите му са изключително интересни, дори вълнуващи. Обективният прочит обаче се сблъсква на всяка страница и даже по няколко пъти на страница с абсолютно неоснователни и с нищо неподкрепени ^истини^. Ще дам един пример: в първото томче на цитираната трилогия той говори през цялото време за гробницата на ^богинята^ Бастет в Странджа. Във втория том Бастет вече не е богиня, а ^царица^, принадлежаща към Давидовото коляно от клона на Авесалом. В третия том Бастет става дъщеря на Худоносор, когото Мутафчиев смесва с фараона от двадесет и трета династия Петубастис... Извинявайте, това е просто несериозно. Същото се отнася и за парадоксалното му невежество по отношение на древноегипетската космогония. Навсякъде в книгите си той титулува Бастет като ^лунна богиня^, което е дълбоко погрешно и се явява късна гръцка измишльотина (обсебват Бастет, като я асоциират с Артемида). Както е добре известно, основната функция и място на Бастет в египетската космогония е, че тя е Око на Ре (Бога-слънце). Ще обидя интелигентността на читателите, ако довърша извода... Още повече, в представите на древните египтяни Луната винаги е била свързвана само и единствено с божество от мъжки род - Херу. Далеч по-неприятен обаче е фактът, че Кръстю Мутафчиев гради цялата си схема върху някакъв странен източник, който той нарича ^преданието^, и го цитира под път и над път, без да даде каквото и да било обяснение какво е това предание, откъде го е взел, на какъв език е, има ли някаква датировка. Не превежда дори един-единствен аргумент за неговата научна и историческа достоверност! Това е точно толкова несериозно, колкото несериозна е и дешифровката на наричания от него ^астрономически архитектурен план^, за който поне посочва, че всъщност е прерисувана на лист хартия иманярска карта. Кръстю Мутафчиев отделя десетки страници, за да опише на читателите си какво би трябвало да има в т.нар. гробница на Бастет според въпросното ^предание^, но почти нищо не казва за реалните открития на ръководената от него археологическа експедиция в периода април - септември 1981 г.
- Значи ли това, че цялата история за тайнствените разкопки на гробницата на Бастет, или каквото е имало, е измишльотина?
- Напротив! Мистерията съществува и вероятно е много по-значителна, отколкото можем да си представим. Само че тя започва от съвсем друго място и по съвсем друго време...
- Искате да кажете, че под връх Градище все пак има нещо?
- И още как! Проблемът е в това, че истината за артефакта. скрит под върха, е много грижливо прикрита с класически дезинформационни и контрадезинформационни мероприятия на поне три тайни служби. Говорим за минимум два митологични пласта, които изкривяват и насочват естествения обществен интерес към тази загадка в различни фалшиви посоки.
- Какво целят тези разработки на тайните служби? Какво прикриват?
- Истината, както обикновено... Всичко започва от Людмила Живкова. По време на специализацията й в Оксфорд през втората половина на 70-те години тя има среща с висш представител на британското разузнаване МИ6. По време на разговора той й съобщава, че с помощта на британските СДВ-станции (станции за сканиране със свръхдълги вълни) под връх Градище, в българската планина Странджа е засечена огромна кухина с изумително правилна форма на куб, за която няма съмнение, че е от изкуствен произход. Людмила Живкова е силно впечатлена от тази информация. После я забравя и чак когато получава стабилни позиции като председател на Комитета за култура, възлага на екип от най-близкото си обкръжение да започне разкопки на мястото в условията на пълна секретност. Забележете, експедицията не е възложена на Археологическия институт към БАН, а на хора от собствения й екип. Трудно е да се направи пълен анализ на събитията от онова време, но вероятно разговорът на тема ^кухината в Странджа^ с човека от МИ6 е бил доста по-обстоятелствен, а и очакваната находка в гази каверна е била толкова шокиращо невероятна, че се е наложило пълното засекретяване на разкопките... Нещо повече, съществува много сериозна версия, че Людмила си е взела белята с разкриването на тази мистерия...
- Намеквате за възможна връзка между гробницата ма Бастет и смъртта на Людмила Живкова?
- Има всякакви версии, включително и че отварянето на некропола е прекият повод за кончината й...
- И все пак, нещо по-определено?
- Вижте, аз съм човек, изкушен на тема конспирации, но все пак държа на обективността, а чистата обективност в случая ни казва, че вероятно никога няма да научим за смъртта на Людмила повече от това, което знаем и до момента... Друг е въпросът какви спекулации можем да градим, опирайки се на косвени доказателства, недомлъвки на бивши хора от службите, мотивация, геополитически интереси...
Няма да се впускам в детайли по отношение на странната смърт на Людмила - по този въпрос в последните години беше писано достатъчно. Ще добавя само още един напълно неизвестен на широката публика факт. Четири дни преди кончината й на 16 юли 1981 г. бъдещата дясна ръка на Горбачов, академик Станислав Шаталин, с целия си екип се озовава... Къде мислите? Ами, в ...Малко Търново!
- Невероятно! И смятате, че тази визита хвърля светлина върху края на Татовата щерка?
- Няма да коментирам, но съм от хората, които не вярват в случайности. Почти неизвестни на българите са и други потресаващи факти. Според някои източници член на експедицията контрабандно е изнесъл артефакт от извънземен произход, намерен при разкопките под Градището, както и кости от неуточнено погребение в хероона, намиращ се в съседство - в местността Мишкова нива. Костите са принадлежали на същество, високо 260 (!) см и са били продадени на западна космическа програма (вероятно НАСА) във Виена. За съжаление тази информация е почти невъзможно да се допълни и детайлизира. Само може да се предпололага до какъв мащабен егополитически сблъсък на интерес е довел този акт, като се има предвид, че една от най-бесните и кървави надпревари сред световните секретни служби е за сдобиване с ДНК на праотците (творците?) на нашата цивилизация. Подобно развитие напълно обяснява иначе озадачаващата свирепост на на удара, който се стоварва върху почти всички членове от екипа на Людмила Живкова.
В тази връзка е нужно да се допълни, че споменатият хероон край Мишкова нива не е съвсем обикновено тракийско светилище. Вътрешният гранитен кръг камъни датира отпреди повече от 6000 години, което автоматично повдига въпроси. Или най-малкото ни кара да погледнем по-замислено към гробницата на Бастет под близкия връх.
Друг дълбоко впечатляващ факт е, че по това време Странджа, която е една почти обезлюдена планина, изведнъж се насища до немислими предели с авангардна наука - филиали на Института по ядрена физика. Институт по техническа кибернетика и роботика. Лаборатория за подводно заваряване. Институт по ботаника... Звучи като в научно-фантастичен роман! Но е факт - там, до Бастет! Защо? Струва си човек да се поразмисли. Истината е, че каквото и да има под Градището, то продължава да си седи дълбоко под земята и не е далеч от ума, че дали ще бъде разровено, не зависи от София. Британските тайни служби имат достатъчно респектиращо реноме, за да допуснем дори и за миг, че ще развържат чувал, който не знаят как да вържат отново!
- Ще намерят ли читателите цялата история на мистериозния некропол в книгата ^Бастет^?
- Използвал съм огромна част от събрания материал по този казус, дългогодишните си изследвания за Египет, проучванията си на място, на платото в Гиза, както и в делтата на Нил. Познавам отлично Странджа, проучил съм в детайли терена в района на връх Градището. Разбира се, трилърът е художествен жанр. Роман, а не документален текст. Въпреки това, с удоволствие се придържам към новите правила в жанра, въведени от Майкъл Крайтън и, както виждате, твърдо следвани от автори като Дан Браун - максимална автентичност на излаганите факти, придържане към социално и исторически достоверни хипотези и най-вече предлагане на обществото на версиите, които официалните власти не могат и най-вече не искат да признаят! Специалистите смятат, че литературната ми версия за Бастет и Странджа далеч надхвърля всичко, известно до момента по темата.

Едно интервю на Жана АРСОВА

ДОСИЕ НА ЕДНА СЕКРЕТНА ЕКСПЕДИЦИЯ
Цялата история започва през пролетта на 1981 г., когато секретна експедиция на Комитета за култура в състав от 5 човека е изпратена от тогашния шеф на Комитета Людмила Живкова да извърши разкопки в седлото под връх Градище (710 м), досами границата над Малко Търново. В състава на експедицията влизат:
- Кръстю Мутафчиев - ръководител на служба ^Културно наследство^ в Комитета за култура
- Красимира Стоянова - служител в Комитета за култура, племенница на баба Ванга (интересното е, че по-късно Красимира завършва египтология в НБУ)
- Иля Прокопов - ст. н. с. II степен, историк и нумизмат, по-късно директор на музея в Кюстендил и на Националния исторически музей (НИМ)
- Цеко Етрополски - вероятно става дума за журналиста Етрополски, завеждал бюрото на ЮПИ в София
- Георги Пантов - главен механик на Рудник ^Странджа^ (Не е е ясно дали това е петият основен член на експедицията, или има още един).
Датата е 10 април, според Кръстю Мутафчиев, но според Красимира Стоянова, датата е 5 май. Късно вечерта, при изгряването на лунен лъч върху скалата, над предполагаемото място на гробницата на Бастет като на голям екран (или като холографско изображение) се появява образ на двама мъже. Единият седи на нещо като трон, а другият е прав. Легендата гласи, че баба Ванга е казала, че там има скрит саркофаг, донесен преди хиляди години от хора. дошли по вода от Египет. Започват изкопни работи и на 20 юли внезапно и изключително загадъчно умира Людмила Живкова. Настъпват сериозни размествания и сътресения във висшия еталон на властта. Екипът на ^дамата с тюрбана^ изпада, меко казано, в немилост и през септември 1981 г. разкопките са прекратени. Какво точно намира експедицията никой и никога не казва ясно. Знае се, че са достигнали дълбочина 4 метра. През март следващата година се образува съдебен процес по обвинение в присвояване на държавна собственост, по който един от обвиняемите, заедно с бившия зам.-министър на външните работи и генерал от Първо главно управление (ПГУ) на ДС Живко Попов, е и Кръстю Мутафчиев. Осъден е на 15 години лишаване от свобода, от които осем прекарва в Пазарджишкия затвор. Над цялата история ляга тежкото клеймо ^Строго секретно! Държавна тайна!^ и онези от участниците, които не попадат в затвора, млъкват задълго. Първа проговаря Красимира Стоянова през 1991 г. в книгата си за Ванга. Година по-късно започват да излизат една след друга дузина книжки на Кръстю Мутафчиев, като загадъчното съоръжение в пазвите на Странджа е главен герой в повечето от тях. Сравнителният анализ на публикациите на тези двама участници в експедицията показва, че и двамата премълчават изключително важни фрагменти от историята, като в същото време с малки отклонения упорито се придържат към една и съща версия. Като се има предвид, че целият екип на Людмила Живкова се е състоял от висши офицери от Първо главно управление на ДС (външното разузнаване), можем условно да приемем, че тази версия за разкопките е и версията на ПГУ (днес НРС). Междувременно беше пусната в активна употреба и друга версия, представена с подозрителна настойчивост в някои медии от хора, косвено съпричастни към експедицията. Тази версия с различни наюанси, общо взето, внушава следното: няма никакви мистерии, няма никакви ^фараонски^ погребения в Странджа, има древни рудници, от които още траките, а след тях и римляните, са вадили медна или желязна руда. А т.нар. гробница на Бастет под Градището е именно
такъв рудник. Толкова. Това е по-характерно за стила на някогашното Второ главно управление на ДС.

БРИТАНСКА СДВ-СТАНЦИЯ ОТКРИЛА НЕКРОПОЛА
Първоначално свръхдългите радиовълни СДВ се използват от американската флотска радиослужба за повикване на подводниците, тъй като се оказва, че за този честотен обхват дълбочинното проникване не е проблем. Впоследствие се установява, че свръхдългите вълни проникват без проблем не само през тлъст воден слой, но и през земната кора. Това довежда до активното им използване за дълбочинно сканиране на земните недра и регистриране на всякакви кухини в тях, както празни, така и пълни с нефт или газ. Тъкмо такава британска СДВ-станция ^напипва^ каверната във формата на абсолютно правилен куб в Странджа.

ТАЙНСТВЕНИТЕ СМЪРТИ
Всички материали по еспедицията били заключени в сейфа на бившия шеф на Главно следствено управление ген. Леонид Кацамунски
Първа жертва на прокобата стават войничетата, копали мистериозното съоръжение, което приличало едно към едно на тунела в Царичина. Те изхвърлили към повърхността тонове пръст, но не можели да работят повече от 15 минути. Ни в клин, ни в ръкав младите и здрави момчета получавали парези на крайниците, а бялото на очите им посинявало.
През фаталната 1981-ва се случват още много кобни неща. Групата се връща в столицата, за да анализира находките, но точно преди да замине отново, дъщерята на Първия внезапно умира.
След кончината й екипът остава без покровител. За да могат да продължат разкопките, племенницата на Ванга Красимира Стоянова се обръща за съдействие към тогавашния министър на минералните ресурси инж.Стамен Стаменов. Той им обещава хора и техника, за да стигнат до ^кивота със скрижалите^. На 26 август групата отново е в Малко Търново. Едва слезли от колата, към тях се затичал кметът на градеца: ^Инж. Стаменов е починал!^.
Иля Прокопов споменава, че е чул трагична история за търговец, чийто син умира в затвора заради съкровището на Сакар. А преди смъртта на ^дамата с тюрбана^ бившият шеф на служба ^Културно наследство^ Кръстю Мутафчиев сънувал страшен сън: от тялото му се вдига пара, а над него се вие орел. Той го приел като знак да спрат работата, ако искат да останат живи. (Хората от експедицията, открила гробницата на Тутанкамон, също разказвали, че сънували огромен орел над главите си, а после се разболявали от странна болест).
През същата година архитектът, разучил и трасирал терена за разкопките, катастрофира и няколко месеца е между живота и смъртта.
Инженер от София пък, който обиколил като турист Странджа, бил предупреден от граничарите да не се застоява много-много в района. ^Който много се рови тук, умира!^, казали му те.
Преди време специално за седмичника на народа Мутафчиев разкри, че проклятието на саркофага погубило и най-близкия му приятел - режисьора Стефан Харитонов, съпруг на известната актриса от Народния театър Жоржета Чакърова. Той го поканил да заснеме първия филм за загадъчното погребално съоръжение, без да подозира, че обрича приятеля си на мъчителна смърт. Няколко години по-късно Харитонов вдига температура 41 градуса, започва да бълнува и изпада в безсъзнание. Официалната диагноза е инсулт, но Кръстю Мутафчиев е категоричен, че режисьорът е станал жертва на ^фараонската болест^.
Материалните доказателства за същестуването на некропола били иззети от тайните служби и заключени в секретен сейф в бившето Главно следствено управление. За тях е знаел само генерал Леонид Кацамунски, братовчед на придворния зограф на Людмила Живкова Светлин Русев.
По свидетелства на бивши ДС служители чак до ^нежната революция^ обектът бил охраняван от спецвойски. Около него била вдигната и ^жива ограда^ от силно отровни пепелянки, отглеждани от узбеки, регистрирали фирми по 56 постановление в крайбрежната ивица от Созопол до Ахтопол. И ако случаен човек имал неблагоразумието да се опита да се провре през ^съскащия^ плет, влечугите веднага пускали в действие смъртоносния си език.