Певицата Мая Нешкова: Страшно ме боли от смъртта на татко!

<i><b>В рамките на няколко месеца певицата Мая Нешкова преживя две тежки загуби - в края на април т.г., само ден преди концерта й, почина на път за София нейният свекър - бащата на съпруга й Кирил Икономов, а в края на юли - ден преди да излезе на пазара дискът й &quot;Обичам те&quot;, си отиде и нейният баща - Васил Нешев, известен кларнетист от Софийския духов оркестър. <br /> Репортер на &quot;ШОУ&quot; помоли певицата за разговор, по време на който й беше трудно да говори от вълнение, а очите й бяха пълни със сълзи.<br /> </b></i><br /> <b>- Мая, знам че ти е трудно - двете ти най-големи изяви през годината бяха белязани от загуби на близки хора...<br /> <br /> </b><span style="color: #993300"><b>- Днес изнесохме девет дни на татко.&nbsp;</b><span style="display: none" id="1250077609537E">&nbsp;</span></span><br /> <br /> Все си казвам, че трябва да приемам по-твърдо нещата. Проумявам и възраст, и всичко - той беше на 85 и в жегите сърцето му не е издържало. Занимавам се с йога, с рейки и пак не мога да възприема смъртта като нещо нормално - като един естествен завършек. Страшно боли! През целия ми живот татко беше за всичко зад гърба ми - никога не ме е упрекнал за нищо. И ми е мъчно, че сякаш не обърнах достатъчно внимание на родителите си по време на концерта. Уж да ги предпазя от вълнение, а сега се упреквам! Вътре в себе си се питам дали дадох на татко вниманието, което той заслужаваше. Защото беше изключителна личност. С ръка на сърцето мога да кажа, че брат ми беше най-добрият син, който човек може да си пожелае. Той се посвети изцяло на родителите ни. <br /> <b><br /> - Той с какво се занимава?</b><br /> - Автомобилен монтьор е. Въпреки че той пръв е бил записан в музикална школа, не става музикант. Неговият живот е страстта към автомобилите, книгите и родителите ми. Аз пък се опитвах да наваксам по друг начин, но вниманието и конкретната грижа към родителите ни пое брат ми. Всъщност той ми се обади, докато бях в Луковит, и ми каза: &quot;Татко си отива!&quot; Буквално след пет минути тръгнах за София, но вече беше късно. По пътя ми съобщиха, че е починал. В къщата в Симеоново. В чантата си носех готовия диск - не можа да го види. <br /> <b><br /> - Къде го погребахте?</b><br /> - В Симеоново. Поканихме само най-близките - не организирахме тържествено изпращане. Мисля, че нямаше да го понесем - в такова състояние бяхме всички. Баща ми беше изключителна личност. Всичко съм наследила от него. А той пък - от баща си. Дядо ми е бил флигорнист, тромпетист. <br /> <b><br /> - Чувала съм, че баща ти е имал труден живот...<br /> </b>- Чичо ми - на татко по-големият брат, е лежал 14 години в Белене като николапетковист. Баща ми като по-млад също е бил репресиран &ndash; но се гордееше с това. Животът му беше неговото семейство, музиката и неговите убеждения - тези три неща. Бедно живяхме - татко идва в София 12-годишен - като музикантски ученик - едно време така е било. Хем го хранят, хем го учат и свири в оркестъра на казармата - нещо като храненик на казармата. После вече е имало години, в които за по-кратко или по-дълго, но често е бил без работа. Но татко беше абсолютен герой. Когато се ражда брат ми, е работел като библиотекар. По едно време и по язовири работеше - само и само да се справим финансово. После, освен че работеше в оркестъра, взимаше вкъщи да прави нотопис. <br /> <br /> <b>- Когато почина свекърът ти, се наложи да отложиш концерта...</b><br /> - Много хора ми казваха: &quot;Защо?! Направи концерта, това ти е бизнесът!&quot; Не разбирам така нещата. Все пак обаче не дочакахме да станат 40 дни от смъртта му. На 20-ия ден направихме концерта. <br /> <br /> <span style="color: #993300"><b>Посъветвах се със свещеник и той ми каза, че да пея на сцената не означава, че се веселя.</b></span> <br /> <b><br /> - Знам, че си спечелила &quot;Тромбата на Вили&quot; още като ученичка в девети клас...</b><br /> - Татко беше с мен, когато станах лауреат. Винаги ме подкрепяше. Гордеех се с него - беше красавец и много благороден човек. Аз дори не помня в кой момент точно съм решила да стана певица - мисля, че просто така съм родена. Ние сме от северняшкия край - коренът ни е от Долна Бешовица, Врачанско - там традицията на духовите оркестри е много силна. Но аз съм родена в София и тук съм расла. <br /> <br /> Всъщност, като напуска татко провинцията, се връща само да си вземе за жена майка ми и вече като семейство се установяват в София. Израснах в ЦДНА - там ходех на музикални школи. Ходех и на репетициите на татко със Софийския духов оркестър. <br /> <b><br /> - Имаше ли си любим изпълнител?</b><br /> - Паша Христова. В нея имаше нещо неповторимо харизматично, беше изключителна - имаше някакъв заряд отвътре. Случи се така, че учих при нейния вокален педагог - Ангелина Кънева. Тя, като почнех да пея, все се просълзяваше и ми казваше: &quot;Спри, не мога да те слушам!&quot; - понякога много силно й напомнях за Паша. И други хора са ми го казвали. Прави ми чест това сравнение, но в моите очи Паша беше неповторима. И това е въпрос не само на глас, а преди всичко - на излъчване. Умря толкова млада! Беше много слънчева и като човек.<br /> <br /> <b>- Мислиш ли, че ако беше поживяла още, не Лили Иванова, а тя щеше да бъде примата на българската естрада?</b><br /> - Този въпрос с &quot;примите&quot; е доста по-сложен. За да станеш &quot;прима&quot;, за да станеш &ldquo;звезда&rdquo;, трябва изцяло да посветиш живота си на професията. Много хора са били изключителни като талант - в много степени дори повече от сега известните, но животът им се е стекъл по такъв начин, че те просто не са успявали да станат &quot;прими&quot;. Един от тези хора беше, да речем, Цветан Панков. <br /> <b><br /> - Мая, знам, че с Кирил Икономов сте били гаджета 7 години, а после още 11 чакате дете...</b><br /> - Те пък се родиха две - близначките. В рода на майка ми е имало близнаци. С Кирил се познавахме още от Консерваторията - аз бях лична там - забелязваха ме. Аз съм била първи курс, а той - втори. От 1976-а до 1977 г. работех в трио &quot;Обектив&quot;. Кандидатствах за солист в оркестъра на радиото и въпреки че спечелих конкурса, измислиха, че пак трябва да се явя на нещо като изпит. Явно, че някому не се харесваше да отида на работа там. И като не ме назначиха, реших да замина за Благоевград. Баща ми не ме спря - напротив, подкрепи ме. Той харесваше много Кирил. Аз съм ти разказвала как се оженихме. Както си ходехме години наред, така спонтанно решихме сватбата от днес за вдругиден. Свекърва ми изпадна в ужас, но от страх да не се откажем, ако пак я отложим, се съгласи и на сватба, подобна на пикник. Гостите ни бяха облечени за туризъм. Хубаво беше. <br /> <br /> Имах обаче проблем със забременяването. Но бях твърдо решена да се справя с проблема и с цената на две операции и след 18 години чакане най-сетне забременях. Няма какво да крия &ndash; ин витро.<br /> <br /> <br /> <i><b>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА</b></i>